Как Китай може да използва уроците от Ормузкия проток срещу Тайван

Войната в Персийския залив, която навлиза в третия си месец, се оказва безценна учебна програма за Пекин. Докато САЩ и Израел се колебаят как да продължат кампанията си срещу Иран, китайски военни анализатори наблюдават отблизо как Техеран с евтини дронове, балистични ракети и морски мини успява да държи американския флот извън Персийския залив и да парализира търговското корабоплаване.

Моделът изглежда приложим и в Тайванския проток.

Конфликтът затвърждава стратегическа промяна в китайското мислене, която предхожда войната: отказ от рисков десант в полза на морска блокада, която да задуши тайванската икономика без изстрелян снаряд.

Иран може да поиска преминаващите през Ормузкия проток кораби да плащат такси в...Биткойн

Така пътните такси "не могат да бъдат проследени или конфискувани поради санкции“

Айк Фрейман от Станфордския университет посочва пред Politico, че неспособността на Белия дом да отвори повторно Ормузкия проток "не вдъхва увереност как САЩ биха се справили с икономическите последици от китайска блокада на Тайван".

При подобен сценарий Пекин би използвал своята брегова охрана, а не флота за инспекция и пренасочване на товарни кораби въз основа на китайското вътрешно законодателство, чиято правна рамка вече е подготвена според анализ на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) от 2024 г.

Енергийната ахилесова пета на Тайван

Конфликтът разкри и конкретна уязвимост: Тайван внася около 95% от енергоизточниците си, включително над 99% от нефта и природния газ.

Затварянето на Ормузкия проток отряза острова от катарски доставки на втечнен природен газ, покриващи над една трета от потреблението му.

С резерви за едва 11 дни и ВПГ, генериращ до 40% от електроенергията, стресът по веригата на доставки бързо се превърна в индустриална криза. Тайванската асоциация на полупроводниковата индустрия призова правителството да натрупа стратегически запаси от хелий и ВПГ след като фабрики за чипове отчетоха недостиг.

Военните застраховки в Близкия Изток поскъпнаха с 1900%

Сложна е ситуацията и с блокираните в Персийския залив кораби

Военните поуки

Иранската стратегия около евтини далекобойни дронове, балистични ракети и мини дава на Китай готов шаблон. Пекин вече разполага с най-малко 1400 балистични и крилати ракети, насочени към американски военни кораби, включително системите DF-21D и DF-17. Стотици остарели изтребители J-6 са преобразувани в ударни дронове, а флот от малки безпилотни миноносци е в процес на разработка.

Да, нищо от това не е особено хай-тек, но когато можеш буквално да затрупаш вражеските кораби с ракети и безпилотници и да покриеш морето с минни полета, няма особен проблем целите да бъдат постигнати.

Показателно е, че по време на настоящия конфликт съюзнически правителства отказаха американски молби за разминиране на Ормузкия проток, докато не бъде подписано примирие.

В Китай със сигурност отчитат, че натрупването на дронове и ракети остава надеждна стратегия за възпиране на американски военни кораби в Тайванския проток — особено след като пет от осемте основни пристанища на острова са на западния бряг, обърнат именно към протока.

CSIS установи, че САЩ са изразходвали около половината от запасите си от прехващачи THAAD и Patriot за седем седмици бойни действия. Попълването им ще отнеме между една и четири години.

На фона на тези данни предстоящата среща Тръмп-Си Дзинпин на 14-15 май в Пекин буди безпокойство в Тайпе. "Най-много се страхуваме Тайван да не бъде сложен на масата за преговори между Си Дзинпин и президента Тръмп", заяви заместник-министърът на външните работи на Тайван Франсоа Ву пред Bloomberg.