Танкерната война: И преди 40 години Персийският залив беше бойно поле

Когато става дума за нефт, газ и конфликти в Близкия Изток, нищо не започва от днес. Превръщането на корабоплаването през Ормузкия проток в заложник на войната между Иран и коалицията около САЩ и Израел разбалансира както енергийните пазари, така и все по-големи части от цялата икономика. Кадрите с горящи танкери и други товарни кораби обаче са déjà vu от друго време и същото място.

Морската война между Иран и Ирак през 80-те остава в историята като Танкерната война. Тя е вероятно първият конфликт, който превръща в оръжие глобализираните пазари на изкопаеми горива.

В търсене на алтернатива: Нов стратегически коридор за €20 милиарда може да свърже Европа и Африка

Първоначалните планове са за мост и са изоставени още през 90-те години

Да се върнем 40-45 години назад

У нас за този конфликт не се говори много извън будещите малко странна форма на национална гордост коментари, че сме въоръжавали и двете воюващи страни.

През 1980 г. в Багдад Саддам Хюсеин вижда възможност - съседен Иран, мощна във военно отношение страна със светско управление, тъкмо се е превърнала в ислямска република с всички свързани с това сътресения. Ирак иска да използва ситуацията, за да отнеме богати на петрол територии и освен това превантивно да пресече всякакви опити на шиитския политически ислям да разширява влиянието си.

Източник: GettyImages

Планът обаче се разминава с реалността. Ислямската революционна гвардия на Иран повежда контраофанзива през 1981 г. и войната придобива окопен характер. Докато на сушата двете страни си разменят самоубийствени пехотни атаки и снаряди с отровен газ като през 1914-1918 г., конфликтът се пренася в Персийския залив.

Иранските сили още в началото на бойните действия успяват да унищожат немалка част от иракския боен флот, но хората на Саддам се прицелват в товарния морски трафик и по-специално в танкерите. Целите са две - отслабване на икономиката на врага, но и провокация. Очакването на Багдад е, че в един момент Техеран ще прибегне до крайни мерки и ще затвори Ормузкия проток - а това би въвлякло и външни сили в конфликта.

Източник: GettyImages

През май 1982 г. турският танкер Atlas 1 става първият такъв кораб, поразен в хода на конфликта. Ударен е докато зарежда ирански нефт от терминала на о. Харг, за който слушате непрекъснато от Доналд Тръмп през последните седмици.

В продължение на години Иран не отговаря на атаките.

Технология и хронология на танкерната война

Първоначално иракските ВВС използват изтребители МиГ-23, Mirage F-1 и вертолети Super Frelon с френски ракети Exocet за атаките срещу кораби. Това прави операциите относително ограничени откъм география и мащаб. През 1984 г. това се променя.

Източник: GettyImages

Франция доставя 5 броя ударни самолета Super Etendard, които дават възможност за атаки с Exocet на много по-голямо разстояние. Тази комбинация вече се е проявила отлично по време на войната между Великобритания и Аржентина - с два потопени вражески кораба.

През февруари 1985 г. плаващият под либерийски флаг танкер Neptunia става първият, потопен след иракски ракетен удар.

Източник: GettyImages

Иран тогава започва да отговаря - макар да няма такъв тип оръжие в арсенала си. Самолетите на ислямската република стрелят със стандартни ракети "въздух-земя", които не могат да потопят танкер, но нанасят щети и водят до жертви и ранени от екипажите. Моторници също нападат плавателни съдове, като инструкцията е да се стреля именно там, където се очаква да има хора на борда.

Междувременно, и Иран, и Ирак интензивно минират залива.

Ислямската република през 1987 г. се сдобива и с китайски противокорабни ракети с брегово базиране Silkworm. На прицел са както иракски кораби, така и такива на петролните монархии от региона, които скрито или явно подкрепят Саддам Хюсеин във войната.

Източник: GettyImages

Неутрален Кувейт моли първо СССР, а след това се споразумява със САЩ за защита на корабите си (и временното им минаване под американски флаг) в Персийския залив. През него започват да плават най-големите конвои от времето на Втората световна война на фона на мащабна операция по разминиране.

Не минава без проблеми - иракчаните по погрешка удрят с две ракети американски боен кораб, друг се натъква на мина, а ирански пътнически самолет с 290 човека на борда е свален, след като US военните го сбъркват с изтребител.

Източник: GettyImages

В крайна сметка обаче американското присъствие (както и това на Франция и Великобритания) в региона склонява Иран да седне на масата за преговори и бойните действия приключват през 1988 г.

Икономическата рекапитулация

В хода на т.нар танкерна война са ударени над 450 кораба - 283 от Ирак и 168 от Иран. Данните за загиналите и ранените моряци се разминават в различните източници - между 200 и 400.

Около 30 милиона тона товари са унищожени или повредени.

Как се отразява всичко това на световната икономика? По-слабо, отколкото с днешна дата можем да предположим. В началото на Танкерната война търговското корабоплаване се свива с 25 на сто, а цената на петрола скача, но това се оказва временно явление.

Причина номер 1 - Ормузкият проток така и не бива затворен в нито един момент от конфликта. Даже и в най-нажежената му фаза под 2% от корабите в Персийския залив са засегнати.

Източник: GettyImages

За да компенсира скочилите в небесата застрахователни премии, Иран намалява цената на своя петрол и това допринася през 80-те "черното злато" устойчиво да поевтинява.

От друга страна обаче, Ирак е силно потърпевш, защото възможностите му за морски износ са силно ограничени и трябва да създава алтернативни и неефективни сухоземни трасета. За да финансира войната, Багдад тегли кредити - общо 80 милиарда долара. Кувейт си търси $14 милиарда от тях.

И не спира да си ги търси, когато след войната Саддам Хюсеин публично иска задълженията да бъдат опростени заради ролята на страната му като "щит" срещу иранската експанзия. Нещо повече, Кувейт и ОАЕ през 1990 г. увеличават производството на петрол, като така свалят цената и правят икономическата ситуация за Ирак още по-тежка.

Как се развиват нещата между Ирак и Кувейт след това е добре известно.

Днес е различно

Начинът, по който се развива актуалната война в Близкия Изток повтаря най-лошите и нереализирали се сценарии от 80-те - блокиране на основен морски път за нефтогазови доставки и предпоставки за военна ескалация с още по-големи щети за глобалната икономика.

В голяма степен тактиката на Иран се базира на уроците от войната с Ирак. Разликата е, че сега появата на американския флот в региона изглежда няма да доведе до бързо начало на преговори.

А повторението на историята като трагедия идва и да покаже, че изкопаемите горива твърде лесно се превръщат в геополитическо оръжие...