Русия вече открито признава, че губи влияние в Централна Азия. И причината не е петролът или газът, а критичните минерали. Москва реагира остро на засилващото се присъствие на САЩ и Европейския съюз в региона, който постепенно се превръща в една от най-важните суровинни зони за глобалната икономика.
Заместник-министърът на външните работи Михаил Галузин заяви пред "Известия", цитиран от Ройтерс, че Русия е "обезпокоена" от усилията на Вашингтон да сключва споразумения за редкоземни елементи и стратегически суровини в Централна Азия.
По думите му това не е просто икономическа конкуренция, а опит Русия да бъде изтласкана от собствената й сфера на влияние и около границите й да бъде изградена инфраструктура, контролирана от Запада. Зад това стои много по-голям процес - пренареждането на глобалната суровинна карта.
Критичните минерали са новият петрол
Литий, редкоземни елементи, кобалт, графит, мед и уран - суровини, които се превръщат в основата на новата индустриална епоха. Без тях няма електромобили, батерии, соларни панели, вятърни турбини, AI инфраструктура и модерни отбранителни системи. Затова битката за достъп до тях вече се превръща в стратегически въпрос за най-големите икономики, посочва анализ на Хагския изследователски институт за Източна Европа, Южен Кавказ и Централна Азия.
Големият проблем за Запада е, че Китай доминира веригите за доставки. Пекин контролира около 60% от световното производство и над 85% от преработката на редкоземни елементи и критични минерали, се казва още в анализа. Именно затова САЩ и ЕС ускорено търсят алтернативи.
Но Китай не просто контролира глобалната преработка. Чрез инициативата Belt and Road Пекин вече изгради сериозно присъствие в Централна Азия чрез инфраструктурни проекти, минни инвестиции и логистични коридори. Китайски компании държат ключови позиции в минния сектор на Казахстан, Киргизстан и Таджикистан, а регионът постепенно се превръща в критичен елемент от дългосрочната суровинна стратегия на Пекин.
Регионът, който доскоро беше периферия
Дълго време Централна Азия беше разглеждана основно като постсъветска периферия. Днес обаче Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан постепенно се превръщат в ключови играчи в глобалната надпревара за суровини.
Регионът разполага с близо 39% от световните запаси на манганова руда, над 30% от хрома и значителни количества олово, цинк, титан, мед и кобалт, показват данни на OECD, цитирани в международни анализи за региона.
Казахстан е най-големият производител на уран в света и тази година обяви откриването на ново находище на редкоземни елементи с предполагаеми ресурси над 20 милиона тона, пише The Times of Central Asia. Президентът Касъм-Жомарт Токаев вече нарече редкоземните елементи "новия петрол" на Казахстан - символичен израз за това колко рязко се променя икономическата тежест на региона.
Западът влиза в традиционната руска зона
Точно тук започва и големият геополитически проблем за Москва. В продължение на десетилетия Русия разглеждаше Централна Азия като собствена зона на влияние - икономическо, политическо и логистично. Войната в Украйна, санкциите и променящите се глобални вериги за доставки обаче постепенно отслабват тази позиция.
ЕС вече подписа стратегически меморандуми с Казахстан и Узбекистан за критични суровини, батерии и зелен водород. САЩ развиват инициативата C5+1 Critical Minerals Dialogue, а американската администрация поставя достъпа до стратегически минерали сред ключовите индустриални приоритети.
На практика Западът се опитва да изгради нова суровинна ос между Централна Азия и Европа, която да намали зависимостта както от Китай, така и от Русия. Именно това обяснява нервната реакция на Москва.
Истинската битка е за преработката
Големият въпрос вече не е само кой притежава залежите, а кой контролира преработката и индустрията с висока добавена стойност. В продължение на години Централна Азия изнасяше основно суровини, докато рафинирането и производството оставаха концентрирани в Китай и Русия.
Сега Казахстан и Узбекистан се опитват да променят този модел чрез инвестиции в металургия, рафиниране и местна индустрия. Узбекистан инвестира милиарди долари в нови медопреработвателни мощности, а Казахстан развива програми за редкоземни елементи и индустрии около батериите.
Паралелно със суровинната битка се развива и нова логистична карта на Евразия. Т. нар. Middle Corridor, маршрутът през Каспийско море и Кавказ към Европа, постепенно се превръща в стратегическа алтернатива на традиционните транспортни коридори през Русия.
За ЕС това е възможност да изгради по-независими доставки на критични минерали. А за държавите от Централна Азия - шанс да намалят зависимостта си от Москва.
Големите рискове
Зад огромния потенциал стоят и сериозни рискове. Добивът и преработката на критични минерали изискват огромни количества вода, енергия и химикали, а регионът и без това е изправен пред проблеми с водните ресурси и замърсяването.
В Казахстан вече се появяват обществени дебати около замърсяване в райони с уранов добив, пише The Times of Central Asia, а международни организации предупреждават, че новата суровинна надпревара може да донесе сериозни екологични щети, ако регулациите изостанат от инвестициите.
Затова Централна Азия се оказва между две възможности - да се превърне в един от големите печеливши от зеления преход или в поредния регион, който изнася суровини, докато екологичната цена се плаща от местните.
И така, ако 20-и век беше векът на петрола, то 21-ви все повече се превръща във век на критичните минерали. А Централна Азия вече не е периферия, а територия, за която едновременно се борят Китай, Западът и Русия.
Разликата е, че Москва вече не изглежда толкова сигурна в своята главна роля в играта.
USD
CHF
GBP
