"Успехът е общ": Собственикът, който продаде компанията си за $1,7 милиарда и раздаде $240 милиона на работниците си

Днешно време лоялността е рядко срещано явление, особено в бизнес средите. Постоянно увеличаващата се цена на живот, стремежът към развитие и автоматизацията на голяма част от работния процес са сред основните фактори за смяната както на работодателя, така и на служителите.

Греъм Уокър - бившият собственик на американската компания Fibrebond, разбира това и оценява лоялността на служителите си... на 240 милиона долара.

От трима клиенти до 1,7 милиарда долара

Историята на Fibrebond започва в Минден, Луизиана - малко градче от около 12 хиляди души. През 1982 година бащата на Греъм - Клод Уокър, основава компанията с приходи от продажба на друг бизнес, разказва The Wall Street Journal. Фирмата строи конструкции за телефонно и електрическо оборудване, после се пренасочва към бетонни кутии за клетъчни кули и просперира, докато индустрията се разраства.

През 1998 година обаче фабриката изгаря до основи. Въпреки това, семейството продължава да изплаща заплати, докато работата се възстановява. В началото на века, след спукването на дот-ком балона, компанията остава с едва трима клиенти и съкращава персонала от около 900 на 320 души.

Греъм Уокър поема управлението в средата на първото десетилетие на 21 век - продава активи, покрива дългове и търси нови пазари. "Имаше много белези от някога успешен бизнес, но малко активност", спомня си той пред The Wall Street Journal.

През 2013 година Fibrebond открива нов дивизион за индустриални конструкции, а по-късно инвестира 150 милиона долара за изграждане на инфраструктура за центрове за данни. Рискът се изплаща - подхранвани от облачните изчисления по време на пандемията и от изкуствения интелект, продажбите нарастват с почти 400% за пет години. Това привлича вниманието на по-големи компании, които започват да проявяват интерес към придобиването ѝ.

Почти 300-годишен опит и 140 пазара по света: Кой е собственикът на керамичния завод в Севлиево

Сливането на двете фамилии създава един от ранните индустриални шампиони на Европа

Признание

Миналата година Fibrebond е продадена на Eaton - компания за управление на енергия - за 1,7 милиарда долара. Когато потенциалните купувачи се появяват, Уокър поставя условие - 15% от приходите от сделката трябва да отидат при служителите. Така 240 милиона долара се разделят между 540 служители на пълен работен ден, пише Yahoo Finance.

Технически бонусите идват от купувача по данъчни съображения - ако семейство Уокър ги изплати директно, парите ще бъдат обложени два пъти. Средният бонус е 443 000 долара, като някои служители получават повече. Условието за изплащане обаче е сумата да се получава на части в продължение на пет години единствено ако служителят остане в компанията. Хората над 65 години обаче получават цялата сума наведнъж и могат да се пенсионират незабавно.

Източник: Fibrebond

Подобна практика е необичайна за бизнес средите. Наблюдават се случаи, в които работниците получават пари, в резултат на успешни сделки, но разликата при тях е, че притежават акции на компанията.

Решението на Греъм Уокър е продължение на социалната политика на фирмата, която включва събиране на работниците всеки четвъртък в 14 часа, когато имат традиция да си споделят чипс, бонбони и газирани напитки, както и вътрешен социален фонд, администриран не от мениджмънта, а от самите тях. Именно той се използва във времената, в които компанията не може да изплаща заплати.

Риск печели: Компанията, която отхвърли предложение за 1,2 милиарда долара… а сега струва близо седем пъти повече

Годишните ѝ приходи надминаха 1 милиард долара, нараствайки с 90% на годишна база

Положителни ефекти

Дългогодишните служители остават изненадани и щастливи от решението на предишния собственик. В открито писмо до екипа на компанията след придобиването Греъм Уокър пише: "Миналата седмица беше за екипа, който изгради Fibrebond. Мъже и жени, познаващи болката, необходима за изграждането на този бизнес, изпитаха радостта от споделения успех".

Хонг Блекуел - 67-годишна имигрантка от Виетнам с 16 години стаж в компанията - споделя пред The Wall Street Journal, че се е разплакала и е започнала да подскача, след като е разбрала, че петгодишното условие за задържане не важи за нея заради възрастта. Днес е пенсионирана, купила е нов автомобил на мъжа си и спестява останалото.

Друга служителка - Лесия Кий, постъпва във Fibrebond през 1995 г. - на 21 години с три деца, купища дългове и с часова ставка от 5,35 долара. Благодарение на бонуса, изплаща ипотеката си 12 години по-рано от крайния срок и осъществява мечтата си да отвори бутик за дрехи.

"Преди живеехме от заплата до заплата. Сега мога да живея. Благодарна съм ", споделя тя пред NBC.

Източник: Fibrebond

Освен за служителите, сделката е благоприятна и за местната икономика, където Fibrebond се счита за най-големия работодател. "Има много шум около сумата пари, която се харчи в местните търговци на дребно", казва кметът на Минден Ник Кокс пред WSJ.

Греъм Уокър и Fibrebond дават пример за това как един бизнес може да оцелее заради лоялността на служителите си... и как да я възнагради подобаващо. Макар подобна практика да е рядко срещана, тя е показателна за доброто лидерство.

Компанията зад Facebook и Instagram даде над $14 милиарда за AI таланти и първите резултати са налице

Muse Spark е малък модел, който се конкурира с водещите на пазара