Цената на медта достигна над 14 000 долара за тон на Лондонската борса за метали, доближавайки се до историческия максимум от януари тази година. Ръстът се дължи на комбинация от фактори - възстановяване на търсенето в Китай, геополитическо напрежение в Близкия изток и свиване на глобалните доставки.
Войната в Близкия Изток и затварянето на Ормузкия проток, доведоха до сериозни смущения в снабдяването със сяра - ключов компонент за производството на сярна киселина, използвана в около 20% от световното производство на мед.
Допълнително напрежение създаде и забраната на Китай за износ на сярна киселина, влязла в сила на 1 май.
Въпреки че Пекин поддържа рекордни нива на производство, достигайки 96,1% капацитет и 10,73 млн. тона годишно, това може да не е достатъчно да компенсира загубите от прекъсванията в Иран, Австралия и Чили.
Анализаторите от Citi прогнозират, че цената на медта ще се задържи около 13 000 долара за тон, но при благоприятно развитие на геополитическата обстановка и ускорено търсене заради енергийния преход, тя може да достигне 15 000 долара до края на годината.
Goldman Sachs обаче са по-предпазливи и очакват средна цена от 12 650 долара за тон през 2026 г., предупреждавайки за риск от спад при влошаване на икономическите перспективи.
Това ни засяга
България е сред традиционните производители на мед в Европа, като се нарежда на трето място в ЕС.
Основните находища са в Средногорието, където се добиват медни руди с високо съдържание на благородни метали.
"Асарел - Медет" и "Елаците - Мед" годишно произвеждат по 240 000 тона меден концентрат, а разширението на завода на Aurubis край Пирдоп ще му даде капацитет за производство на 340 000 тона рафинирана мед. Това се очаква през лятото.
В добива и преработката работят хиляди хора, а компаниите са фактор за развитието на свързани индустрии и имат голям принос за бюджета.
USD
CHF
GBP
