Румъния не може да излезе от рецесията

Румъния продължава да е в техническа рецесия и няма изгледи скоро ситуацията да се промени. Това се вижда от новите статистически данни за първото тримесечие.

През Q1 има 0,2% свиванe спрямо края на миналата година, когато пък четвъртото тримесечие се оказа с 1,8% по-слабо от предходното - спад, невиждан от години. Две последователни тримесечия на отрицателен растеж покриват дефиницията за техническа рецесия.

Даже и след ревизирането на данните за предходни периоди икономиката на страната определено не е в добро здраве.

Румъния остава без ядрена енергия за поне три седмици

Авария и планов ремонт ще наложат спирането на всички работещи мощности на АЕЦ "Черна вода"

За цялата 2025 г. тя е нараснала с едва 0,7%. Положителен принос са имали строителството, информационните технологии и телекомуникациите, и земеделието. Търговията, транспортът и туризмът, заедно с професионалните и административните услуги, са оказали негативен ефект.

Особено показателен е нулевият принос на индустрията - въпреки че тя формира 16,8% от БВП.

Преходът от -1,8% в четвъртото тримесечие на 2025 г. до -0,2% в първото тримесечие на 2026 г. показва забавяне на темпа на падане, но не и обрат в тенденцията. Контракцията на икономическата база директно ограничава потреблението и свива оперативните маржове на компаниите, особено в цикличните сектори.

Инфлация и нестабилност

Паралелно с рецесията, страната се сблъсква с рязко ускоряване на инфлацията. През април годишният темп е достигнал 10,7%, подхранван от скок при наемите от 33% само за един месец.

Хранителните цени са нараснали с 0,5%, нехранителните стоки - с 0,4%, а услугите като цяло са поскъпнали с 2,3% месечно. Самолетните билети са се вдигнали с 27%, което отчасти се дължи на великденския период.

Пазарът на нови автомобили в съседна Румъния отбелязва най-резкия спад в цяла Европа

Вътрешният пазар за Dacia също бележи спад

Анализаторите отбелязват, че скокът при наемите трудно може да се обвърже с поевтиняването на леята - еврото е започнало да поскъпва едва от 28 април, достигайки връх на 6 май, ден след вота на недоверие, с който беше свалено правителството на Илие Боложан.

Към макроикономическата картина се добавя и ръст на външния дълг с 1,9 млрд. евро само за януари - тревожен сигнал при свиваща се данъчна база. Следващото заседание на Националната банка на Румъния по въпроса за лихвените проценти е насрочено за 4 юли.

Прогнозите за 2026 г. остават скромни: Световната банка очаква ръст от 0,5%, Европейската комисия - 1,1%, а Националната комисия за стратегия и прогноза на Румъния залага на 1%. Основната надежда идва от публичните инвестиции с европейско финансиране, чийто ефект обаче се очаква да се прояви предимно в края на годината.