Категорична доминация на България в челната десетка на отбранителната промишленост в региона показва новият доклад "Сигурност и отбрана в Югоизточна Европа" на SeeNext.
Нашата страна е определена като "безспорен лидер" по отношение на отбранителната индустрия, като освен при производството е видим и възходът на търговците, чрез които продукцията достига до Украйна и Близкия Изток.
В класацията по оборот категоричното първо място е за българската VTIC International с близо 1,5 млрд. евро. През 2020 г. името на компанията се появи в медиите около поръчка за дронове за 25 милиона лева.
На сайта на компанията, който е на английски, френски и руски език се вижда изключително богат асортимент с предимно (но не само) съветски произход. Той включва всичко от малокалибрени патрони до зенитно-ракетни комплекси С-125 "Нева", основни бойни танкове Т-72М1 и самоходни артилерийски установки. Има обаче и снаряди натовски калибър, ЗРК Gepard и VL MICA.
Според данните на SeeNext приходите на компанията към 2024 г. са скочили 55 пъти спрямо предвоенните нива.
Източник: SeeNext
На второ място е "Булкомерс КС" със 766,1 млн. евро оборот. Компанията има цивилно производство на метални конструкции, но освен това има лиценз за търговия с боеприпаси съветски и натовски калибър, леко стрелково оръжие, картечници, минохвъргачки, гранатомети, зенитни оръдия и дронове собствена разработка.
На трето и четвърто място са големите български оръжейни производители - "Арсенал" (693,1 млн. евро оборот) и ВМЗ (496,1 млн. евро). Едва след тях са румънската Romarm и гръцката Theon Sensors.
В десетката между седма и девета позиция има още 3 български компании - "Аркус", "Обсидан Трейд" и "Дунарит".
"Важността на отбраната и сигурността като част от бизнес средата в региона се увеличава, нови индустриални лидери се появяват в сфери като AI, софтуерните системи за командване и контрол и при производството на дронове, капиталовите потоци от правителствата и частния сектор растат и не на последно място стратегическата независимост остава все още далечна, но все пак забележителна цел за държавите в региона", пишат авторите на доклада.
Това е и в контекста на публично-частни партньорства в отбраната на стойност над 3 милиарда евро - основно в България и Румъния. В региона Rheinmetall, Hanwha Aerospace, Elbit Systems и Otokar изграждат или придобиват мощности.
Далеч не всичко е барут и боеприпаси за съветски гаубици: "Новооткритата жизненост на местния технологичен сектор е друга част от уравнението. Компании като българската EnduroSat (в сферата на разузнаването и наблюдението) и Wiser (в системите за командване и управление), гръцката Intracom Defence, румънската Zetta Critical Al и други се впускат напред, докато държавните регулатори и плановиците в отбраната тепърва трябва да ги догонват. Показателно е, че докато старите системи за експортен контрол работят за производителите и търговците на оръжие, целият този нов слой от стоки с "двойна употреба" все още се преконфигурира и определя правилата в движение".
Друго важно развитие извън традиционните аспекти на военната промишленост са инвестициите в инфраструктура с мисъл за отбраната. Според оценката на SeeNext общата стойност на инфраструктурните проекти в региона между Егейско, Адриатическо и Черно море е между 35 и 40 млрд. евро.
Инвестициите са насочени към подобряване на военната мобилност, гарантиране на енергийна независимост от Русия и противодействие на хибридни заплахи. Тук ключови проекти са LNG терминалите, подобряването на свързаността между отделните държави например с планираните нови мостове по Дунав между Румъния и България и развиването на 5G мрежите в посока внедряване на AI системи за откриване, проследяване и отговор на дрон заплахи срещу критичната инфраструктура.
Експерти, цитирани в доклада обаче подчертават, че възходът на инвестициите в отбраната са обвързани и с немалки социални, икономически и геополитически предизвикателства - задлъжнялост, ограничаване на разходите другаде, политически конфликти за финансовия ресурс и т.н.
Очевиден е и рискът от нарастващ евроскептицизъм, движен от възприятието, че за военщина се дават все повече пари за сметка на здравеопазване, образование и социални грижи. Така изборите и решенията на политиците може да повлияят на инвестициите в отбраната.
По-дългосрочните от тях са и под друг риск - евентуална нова ескалация в Близкия Изток може да измести фокуса към управление на кризи и намаляване на непосредствените щети за сметка на проектите с голям хоризонт.
USD
CHF
GBP