Доклад: Индустрията расте, но продължава да се мести в Азия и Океания

За да разберем накъде отива светът е достатъчно да се вслушаме в шума на машините. А според последния доклад на Организацията на ООН за индустриално развитие UNIDO за 2025 г., този шум все по-осезаемо се мести на Изток, оставяйки след себе си затихващото ехо на старите индустриални центрове.

Мините, производството и комуналните услуги все още държат здраво около една пета от глобалния БВП, отчитайки ръст от 2,5% през 2024 г. Доминиращият двигател тук е производството - то генерира близо 80% от добавената стойност в индустрията (MVA), докато добивният сектор едва крета с анемичния 1% растеж.

Технологичният мускул и голямата миграция

Ако индустрията беше организъм, то средно- и високотехнологичните отрасли са неговото сърце. През 2023 г. те вече съставляваха повече от половината от глобалната добавена стойност в производството.

Недостигът на кадри в индустрията надмина туристическия сектор

Вносът на работнии от чужбина е единственият вариант срещу кризата, обхванала трудовия пазар

Тези сектори се оказаха неочаквано устойчиви на кризи, докато традиционните производства потъват в стагнация. Изключение прави само хранително-вкусовата промишленост - единственият нискотехнологичен играч, който все още отказва да се предаде.

Голямата новина обаче е географска. Индустриалната карта се преначертава пред очите ни. Северна Америка и Европа бавно губят терен, докато Азия и Океания се превръщат в новия глобален цех. За първи път от началото на "Програма 2030", средноразвита икономика като Китай проби в челната десетка на индекса SDG 9, записвайки двуцифрен скок в развитието си.

И докато богатите икономики все още водят по обща конкурентоспособност (CIP индекс), дистанцията бързо се топи.

Зеленият парадокс и човешката цена

Тук идва и добрата новина, която носи лек привкус на ирония: производството расте, без това да води до пропорционален скок на въглеродните емисии. Индустрията става по-чиста, но не непременно по-справедлива.

Добавената стойност се увеличава, но заетостта изостава от производителността. Машините работят повече, а хората - или поне тези, които получават заплата, стават все по-ненужни.

Социалният разрив е видим и в цифрите за равенството. Жените все още съставляват едва две пети от работната ръка в заводите. Изправяме се пред двоен парадокс: как да поддържаме индустриалния глад, без да задушим планетата и без да оставим хората "зад борда"?

Има ли изход от кризата? Германската индустрия е загубила над 120 000 работни места за 12 месеца

Автомобилният сектор е засегнат най-силно

Къде е Европа в тази игра?

Старият континент се опитва да отвърне на удара със "стратегически инвестиции" и дигитализация. Инициативи като Изследователската асоциация за европейските фабрики на бъдещето (EFFRA) и партньорството "Произведено в Европа" са последната линия на защита.

Целта е ясна - да се запази конкурентоспособността чрез иновации, преди Азия да е затворила цикъла напълно.

В крайна сметка, числата са точни: 320 милиона евро очаквани приходи тук, 2,8% прогнозен ръст. Но зад тях стои един по-голям въпрос: дали Европа ще успее да превърне своите фабрики в дигитални крепости, или просто ще продължи да гледа как индустриалното слънце изгрява от Изток?