Войната между САЩ, Израел и Иран, започнала на 28 февруари с удари срещу Техеран, вече не е само регионален конфликт. Тя се превръща в заплаха за глобалната икономика — от енергийните пазари до суверенните фондове и финансовите потоци в Персийския залив.
Катар — вторият по големина производител на втечнен природен газ в света, беше принуден да обяви форсмажор след ирански удар по завода си в Рас Лафан.
Енергийният министър Саад ал-Кааби предупреди пред Financial Times, че ако войната продължи още няколко седмици, цената на петрола може да достигне 150 долара за барел, а цената на газа — 40 долара за милион BTU, което е близо четири пъти над предвоенните нива.
Ал-Кааби не скри тревогата си: "Това ще съсипе икономиките на света. Ако войната продължи няколко седмици, БВП на всички ще бъде засегнат. Цените на енергията ще растат. Ще има недостиг и верижна реакция от фабрики, които не могат да работят."
Той допълни, че всички износители от Персийския залив се очаква да обявят форсмажор в следващите дни, ако конфликтът не приключи.
Ключов фактор е Ормузкият проток — воден коридор с ширина едва 38 километра, през който минават около 20 милиона барела петрол дневно и около 20% от световната търговия с LNG. Трафикът там практически е спрял: поне 10 кораба са поразени, застрахователните премии са се покачили драстично, а корабособственици отказват да рискуват своите съдове и екипажи.
Въпреки предложението на президента Тръмп американският флот да ескортира търговски кораби, ал-Кааби е категоричен: "Твърде е опасно. Твърде близо е до иранския бряг."
Суверенните фондове преосмислят стратегията си
Последиците не се ограничават до енергетиката. Според Financial Times Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства обмислят преразглеждане на своите инвестиции в чужбина и бъдещи финансови ангажименти. Шестте основни суверенни фонда в региона управляват над 3,2 трилиона долара активи, разпръснати в технологии, инфраструктура, спорт и недвижими имоти по цял свят.
Иранските удари срещу ОАЕ, Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн, Кувейт и Оман разрушиха образа на стабилност, върху който Заливът изгради репутацията си на глобален финансов център. Фондовите борси в Абу Даби и Дубай бяха затворени за два дни в началото на март. Анализатори на JPMorgan вече намалиха прогнозите си за ненефтен икономически растеж на ОАЕ и Саудитска Арабия за 2026 година.
Трансграничните сделки са замразени. Банки като Standard Chartered и японските SMFG и MUFG са наредили на служителите си да спрат пътуванията до региона. Китайски инвеститори са паузирали преговори за придобиване на активи. Милиардите в технологични ангажименти — 15 милиарда долара от Microsoft за ОАЕ, над 5 милиарда от Amazon за Саудитска Арабия, висят във въздуха.
Дубай притиска финансовия кран на Иран
На фона на всичко това, по данни на WSJ, ОАЕ обмислят замразяване на ирански активи, държани в страната. Дубай отдавна е ключов финансов коридор за Техеран — чрез подставени фирми в свободните зони и неформални валутни борси Иран е успявал да заобикаля западните санкции и да финансира военни програми.
Вашингтон отдавна натиска ОАЕ да затвори тези канали. Сега, след като иранските удари са поразили летище Дубай и множество граждански обекти, Абу Даби изглежда готово да направи тази стъпка.
Картината е ясна: локален военен конфликт се е превърнал в системен икономически риск с потенциал да засегне всяка страна в света, която внася енергия, търгува с региона или разчита на стабилността на глобалните финансови пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
