Алтернативните фондове отново са във фокус, но не защото носят магическа защита, а защото пазарният режим се променя. Когато глобалните активи в хедж фондове преминават границата от 5 трилиона долара, а нетните входящи потоци достигат 116 милиарда долара за година - най-силният календарен приток от 2007 насам - това не е просто статистика. Това е поведенчески сигнал. Капиталът започва да търси защита в момент, в който оценките са разтегнати, а цикълът изглежда късен.
Контекстът е критичен. Shiller P/E на S&P 500 около 40 исторически е наблюдаван само веднъж на по-високо ниво - в края на 1999 г. преди спукването на технологичния балон. Това не означава, че сривът е непосредствен. Означава, че маржът за грешка е минимален. В такава среда алтернативите започват да изглеждат като застраховка. Проблемът е, че не всяка застраховка покрива правилния риск.
Ликвидните long-short стратегии са логичен първи избор за инвеститор, който търси диверсификация. Те комбинират дълги позиции в компании, които мениджърът харесва, с къси позиции срещу компании, които счита за надценени. Идеята е проста - да се намали зависимостта от общото движение на пазара. Някои от тези фондове показват изключително ниска зависимост от индекса, което означава, че резултатите им не се движат в синхрон със S&P 500. На практика това ги прави потенциален буфер в среда на корекция.
Но рискът тук е двоен. Първо, ако пазарът продължи да расте силно и концентрацията в няколко мегакомпании се задълбочи, неутралните long-short стратегии могат да изостанат съществено. Второ, в периоди на внезапна волатилност късите позиции могат да доведат до рязко покачване на загубите при т.нар. short squeeze. Защитата не е без цена.
Глобалните макро фондове изглеждат по-подходящи в среда на раздалечаващи се икономически политики. След 2022 г. централните банки вече не действат синхронно. Някои задържат лихвите високи, други ги понижават. Търговските напрежения и деглобализацията засилват разликите между регионите. Това създава възможности за относителни залози във валути, облигации и суровини.
Рискът тук е в неправилната макро теза. Макро стратегиите могат да имат периоди на продължително изоставане, ако пазарите останат стабилни и волатилността е ниска. Те изискват търпение и по-дълъг хоризонт. Освен това често са достъпни само чрез структури с ограничена ликвидност, което означава, че капиталът може да бъде заключен именно когато инвеститорът иска да го изтегли.
Най-голямото недоразумение обаче остава в частния кредит и частния капитал. Частният дълг често изглежда стабилен - висока доходност, минимални колебания в отчетената стойност. Но тази стабилност е функция на това, че активите не се преоценяват ежедневно, както публичните облигации. Икономическият риск съществува, просто не се вижда ежедневно в цената. В среда на по-високи лихви и натиск върху паричните потоци, влошаването може да се прояви със закъснение, но по-рязко.
Тук стои ключовият структурен риск - илюзията за диверсификация. Ако инвеститорът държи голяма експозиция към публични акции в технологичния сектор и добави частен капитал, който инвестира в същата тема, реалната концентрация на риск се удвоява. Формално портфейлът изглежда по-разнообразен. Икономически той може да е по-уязвим.
Частният капитал изглежда по-привлекателен в среда на постепенно понижаващи се лихви, защото финансирането на сделките става по-евтино. Но историческата средна възвръщаемост от около 14% за последните 15 години прикрива огромна разлика между добрите и слабите мениджъри. Дисперсията е значително по-висока отколкото при традиционните взаимни фондове. Неправилният избор може да доведе до години на под средна доходност, при това с ограничена ликвидност.
Има и цикличен риск. Силните притокове към дефанзивни алтернативи често се случват в късна фаза на цикъла. През 2007 г. инвеститорите също вярваха, че хедж фондовете ще осигурят защита. Част от тях го направиха. Системата обаче не беше имунизирана. Алтернативите намаляват корелацията. Те не премахват системния риск.
Днешната среда е белязана от високи оценки, концентрация на доходност в ограничен брой компании и фрагментирана монетарна политика. Това увеличава вероятността от по-голяма дисперсия между печеливши и губещи активи. Именно в такава среда алтернативите могат да добавят стойност.
Но най-големият риск остава поведенческият. Да се купуват алтернативи не защото стратегията е разбирана, а защото потокът е силен. Притокът от 116 милиарда долара не е гаранция за бъдеща защита. Той е сигнал за нарастваща тревожност.
Алтернативните фондове могат да бъдат инструмент за управление на оценъчен риск, ликвиден риск и концентрационен риск. Те могат и да увеличат сложността, таксите и непрозрачността на портфейла. В крайна сметка въпросът не е дали моментът е подходящ. Въпросът е дали рискът, който инвеститорът се опитва да хеджира, е ясно дефиниран.
Диверсификацията не е убежище. Тя е стратегия за разпределение на несигурността. А в среда на разтегнати оценки несигурността не изчезва - тя просто сменя формата си.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
