Ще започнем този текст с простичък, но много често неосъзнаван факт: ако сте родени след 31 декември 1959 година и работите на трудов договор в България, то вие участвате на капиталовите пазари - както българския, така и чуждестранните. Веднага обясняваме как.

Българската пенсионна система е разделена на 3 стълба - първи, който е разходно-покривен и при който вноските отиват в НОИ, втори, който е спестовен и вноските отиват в универсален пенсионен фонд и трети, при който вноските отиват в доброволен пенсионен фонд. Вторият и третият стълб са познати още като "частни" и там парите се натрупват в лична пенсионна партида, а доходността идва от инвестиции - на капиталовите пазари.

Според последните данни на КФН точно 4 128 949 работещи у нас имат открита пенсионна сметка във втория задължителен стълб. Това е и броят на хората, които напрактика участват на капиталовите пазари.

Задължителните пенсионни фондове инвестират на борсите

"Истината е, че всички участваме на капиталовите пазари, защото по закон сме задължени да имаме частен пенсионен фонд, а той от своя страна е длъжен да инвестира средствата в акции, облигации и други финансови инструменти. В същото време по-голямата част от портфейлите на пенсионните фондове са насочени към държавни ценни книжа - най-нискорисковия, но и с най-ниска доходност инвестиционен инструмент. След тях се нареждат общинските и корпоративните облигации", заяви в студиото на Money.bg Наталия Петрова, изпълнителен директор на "Конкорд Асет Мениджмънт" и председател на Българската асоциация на управляващите дружества.

"При инвестирането в облигации е важно да се знае и какъв е рискът от загуба, но те носят и фиксиран доход под формата на лихва. Тази лихва обикновено се изплаща на всеки шест месеца и постъпва като парична сума във фонда или в портфейла на инвеститора. Ако инвестицията е чрез взаимен фонд, получената сума се реинвестира и продължава да генерира доходност", обяснява още тя.

Взаимните фондове също, но парите са достъпни през цялото време

След като пенсионните дружества инвестират парите на всички работещи българи в различни инструменти на капиталовите пазари, защо да го правите и вие? Наталия Петрова обяснява как това може да се случи по сходен начин.

"Когато инвеститорът вложи средства във взаимен фонд, не е необходимо сам да взема решения в кои акции или облигации да инвестира. Той придобива дялове от фонда. Ако, например, инвестира 1000 лева, срещу тази сума получава определен брой дялове, в зависимост от цената на един дял. Тези дялове остават негова собственост, докато не реши да ги продаде или да увеличи инвестицията си.

Доходността за инвеститора се формира от разликата между цената, на която е купил дяловете, и цената, на която ги продава в бъдеще. С други думи, при инвестирането във взаимен фонд инвеститорът не се ангажира с избора на конкретни финансови инструменти - той следи единствено доходността на фонда. Тази доходност не се облага с данък, което означава, че реализираната печалба остава изцяло за инвеститора".

Този подход към инвестирането е познат още като пасивен, защото инвеститорите не мислят и не избират къде да влагат средствата, а оставят тази дейност на професионални фондови мениджъри.

Отделно, самите фондове също могат да бъдат съответно пасивно и активно управлявани. Наталия Петрова обяснява, че при пасивното инвестиране фондовете следват определен пазарен индекс, като изграждат портфейла си от същите акции и в същите пропорции и периодично го ребалансират. Целта е доходността да бъде максимално близка до тази на индекса, като разликата идва основно от таксите и разходите по управлението - т.нар. грешка на следене, която е показател за ефективността на фонда.

При активното инвестиране портфолио мениджърът сам избира акциите и облигациите, в които се влагат средствата, поемайки по-активна роля и по-висок риск в търсене на по-добра доходност.

Как клиентът да избере подходящ фонд за него?

Първата и най-важна стъпка при инвестирането е определянето на рисковия профил на инвеститора. По думите на експерта това става чрез поредица от въпроси, чиито отговори показват дали човек е по-склонен към високорискови, балансирани или нискорискови фондове. Сред ключовите фактори са общата стойност на имуществото, каква част от него вече е инвестирана, наличният опит с различни финансови инструменти, както и дали инвеститорът има хора, които зависят от него.

"Изключително важно е инвеститорите да диверсифицират активите си. Най-просто казано, това означава да не поставят всички средства в един инструмент, а да ги разпределят между различни фондове и финансови активи, така че при спад в едни инвестиции други да могат да компенсират движението", подчерта Наталия Петрова.

Вижте целия разговор във видеото!