Преди година беше смешно. "Програмиране по усет"? Vibe coding? Бъдещето на технологичната индустрия? Ха-ха. Използването на изкуствен интелект за генериране на програмен код е от много преди ChatGPT и до момента амбициите му винаги се бяха сблъсквали с реалността на некачествен и често опасен резултат, който тотално не подлежи на мащабиране или даже на нормална поддръжка.
Днес редица в водещи компании ръчното програмиране заема намаляващ дял от работата на разработчиците, търсенето на кадри за младши позиции е силно намаляло, а все по-големите възможности на AI поставят под въпрос смисъла от съществуването на големите софтуерни доставчици - поне в очите на инвеститорите. Станала е една огромна промяна и вече никой не се смее.
В основата на всичко са не само непрестанно подобряващите се големи езикови модели, но и агентните системи, които съчетават симулация на разсъждение с автономно използване на различни инструменти.
Ако vibe coding беше по-скоро експериментална практика, в която задаваш на AI какво искаш, получаваш в отговор някакъв код, който внедряваш без анализ и стискаш палци да сработи, сега говорим за много по-различен процес, в който човекът действа като архитект: подготвя спецификация, сегментира отделните задачи и насочва "екип" от агенти при изпълнението им, като след това преглежда резултатите и ги тества. Това е нов тип отношение към AI.
На практика, с помощта на инструменти като Claude Code и OpenAI Codex разработчиците получават еквивалента на много бързо работещ младши колега, който има нужда от ясни инструкции и контрол. Но този младши колега има нужните инструменти за самостоятелна работа, разбира проекта в цялост и може да анализира открити проблеми.
Най-добре обяснява всичко това бившият AI директор на Tesla и съосновател на OpenAI Андрей Карпати. Именно той е човекът, популяризирал термина vibe coding. Той вече използва нов - агентно инженерство или agent engineering.
"Агентно", защото новото правило е, че в 99% от случаите не пишете кода директно, а координирате агенти, които го правят и действате като надзор. "Инженерство", за да се подчертае, че в него има изкуство, наука и експертиза. Това е нещо, което можете да научите и в което можете да станете по-добри, с неговата собствена дълбочина от различен вид", обяснява той в X/Twitter.
A lot of people quote tweeted this as 1 year anniversary of vibe coding. Some retrospective -
— Andrej Karpathy (@karpathy) February 4, 2026
I've had a Twitter account for 17 years now (omg) and I still can't predict my tweet engagement basically at all. This was a shower of thoughts throwaway tweet that I just fired off… https://t.co/yoJPmb1xuK
По собствените му оценки нещо рязко се е променило около ноември миналата година. Ако тогава е пишел 80% от кода на ръка, сега му се падат около 20%. "Наистина в момента програмирам най-вече на английски - леко срамежливо казвам на големия езиков модел какъв код да напише... с думи", допълва той.
Все още традиционалистите са скептични, като буквално през ден някой проект с писан от AI код се оказва в новините заради проблеми с функционалността или сигурността. Някои сравняват AI-базираното програмиране с "бързата мода", защото според тях задоволява базови нужди, но произвежда "отпадъци", които не могат да се "поправят" лесно и така излагат на риск данните на потребители и фирми.
По-смели експерименти като OpenClaw на свой ред показаха, че все още е рано да се дава пълна власт на AI върху цели системи - особено заради рисковете за сигурността. Карпати също така признава, че уменията му да програмира на ръка "атрофират" заради изкуствения интелект.
Въпреки всичко това, Уолстрийт явно е на мнение, че AI агентите са бъдещето. Катастрофалната за софтуерния бранш минала седмица е доказателство - когато Anthropic добавиха приставки за Claude Cowork (на практика - по-достъпен за не-програмисти Claude Code, създаден именно с... Claude Code) за различни сфери като правен или финансов анализ, акциите на цял куп производители на специализирани програми се сринаха.
Според много анализатори тук проблемът е, че бизнесът, който така или иначе е притиснат да ограничава разходи, вижда в AI възможност да дигитализира сам различни вътрешни процеси, вместо да плаща скъпи абонаменти към един или друг SaaS доставчик. Тук най-притиснати са средните по размер компании - защото стартъпите правят AI-базирани продукти от нулата, а най-големите играчи имат пари и ресурси да внедрят изкуствен интелект във вече съществуващите си продукти.
Често е цитирано изказването на рисковия инвеститор Марк Андрийсън от 2011 г., че "софтуерът изяжда всички останали индустрии". Сега явно идва някой с претенцията да е по-нагоре в хранителната верига.
Това със сигурност допринася и за "охлаждането" на IT пазара, особено по отношение на младшите служители. Хора от бранша и у нас споделят това, което много мениджъри все още не си позволяват да кажат публично - изкуственият интелект прекроява средата и това се отразява и на кадровите решения. Опитният специалист увеличава производителността си многократно чрез AI, но тогава идва въпросът колко опитни специалисти са нужни на една компания... а и защо са ѝ по-неопитни.
И вече определено не е смешно.




USD
CHF
EUR
GBP