В инвестиционния свят на 21-ви век, където доминира шумът на технологичните акции, AI-базирани прогнози и обещания за "10-кратна доходност", една проста истина остава в сянка: огромното мнозинство от активно управляваните фондове не успяват да победят пазара. Независимо дали говорим за S&P 500 или друг водещ индекс, статистиката е категорична - между 80 и 90% от активните фондове изостават зад бенчмарка си в дългосрочен план.
Още по-тревожно е, че дори и в годините, когато някои от тях показват превъзходство, те не предоставят никаква защита при пазарен спад. Инвеститорът може да постигне по-висока доходност в един момент - но в следващия да загуби 30-40% от капитала си без предупреждение, без план Б, и без време за реакция.
Тук идва логиката на буферното инвестиране. То не обещава удари над пазара. Не продава илюзии за "еднорози" в портфейла. Вместо това предлага нещо, което е все по-рядко срещано в съвременната финансова индустрия - предвидимост, ясно структурирана защита и разумна доходност. Буферните фондове (или defined outcome ETF-и) предоставят алтернатива за инвеститори, които искат участие в пазарния растеж, но не са готови да поемат всички рискове от потенциален срив. Те въвеждат контрол - чрез механизъм, който изрично посочва:
"Ако пазарът падне - ще те защитим. Ако се покачи - ще спечелиш до тук". Това не е опит за надлъгване с пазара, а интелигентна форма на партньорство с него.
В свят, в който сигурността на капитала става по-ценна от самата доходност, а времената на лесните печалби са все по-далечен спомен, именно този подход - структуриран, дисциплиниран и защитен - започва да се очертава като новата логика на интелигентното инвестиране.
Един от най-интересните продукти в тази посока са така наречените буферни фондове или defined outcome ETF-и - инструменти, които дават възможност за участие в растежа на пазара, но с ясно дефинирана граница на загубата и таван на печалбата. Те се позиционират между класическите пасивни фондове и по-сложните структурирани продукти, като предлагат сравнително лесен достъп, публична търговия и все по-нарастваща популярност сред индивидуалните инвеститори.
Източник: iStock
Концепцията зад тези фондове е сравнително проста, но гениална в своята логика. В рамките на фиксиран период - обикновено 12 месеца - те предоставят защита срещу загуба до определен процент, наречен буфер, а в някои случаи - дори пълна 100% защита. Това означава, че ако базовият индекс, най-често S&P 500, падне с например 10%, инвеститорът не понася загуба.
От другата страна стои ограничението върху потенциалната печалба - така нареченият "cap", който обикновено варира между 6% и 12% годишно. Тоест, ако пазарът скочи с 20%, инвеститорът ще получи само доходността до нивото на капа, като останалата част остава извън обсега му. Разбира се, тази защита не идва без цена - тя се финансира чрез комбинация от борсово търгувани опции, които фондовият мениджър структурира по начин, който блокира определен ръст, за да предостави защита от спад.
Един от най-ясните и чисти примери на пазара в момента е фондът ZJUN - Innovator Defined Protection ETF, който стартира новия си 12-месечен период на 1 юни 2025 г. и обещава пълна 100% защита при спадове до края на май 2026 г., съчетана с ограничение на доходността до около 7.3% преди такси или приблизително 6.5% нето.
Фондът следи представянето на S&P 500, но не чрез директни инвестиции в индекса, а чрез опционна стратегия, изградена върху SPY ETF. За инвеститора това означава сигурност при спад - независимо дали индексът ще падне с 5%, 15% или дори 30%, инвестицията му ще бъде запазена, ако той остане в инструмента до края на периода. В същото време, при умерен растеж на пазара, той ще получи ограничена, но все пак привлекателна доходност - съизмерима с корпоративни облигации, но с ликвидност и по-кратък срок.
Важно е да се подчертае, че ефективността на буферния механизъм работи само ако инвеститорът влезе в инструмента в самото начало на периода. Ако покупката се извърши в средата на срока - например два месеца след старта - част от буфера вече може да е използван, а таванът на печалбата да е частично изчерпан. Също така, при изход преди крайната дата, защитата не важи, тъй като пазарната цена на фонда може да бъде повлияна от текущото състояние на базовия индекс и стойността на опциите. Именно затова буферните фондове изискват търпение и дисциплина - подходящи са за инвеститори, които могат да ангажират капитала си за 12 месеца и не се нуждаят от гъвкавост за излизане преди крайния срок.
Сред останалите алтернативи на пазара можем да споменем MAXJ на BlackRock - сходен фонд, също със 100% защита, но към момента на писане с частично използван буфер и оставащ потенциал за печалба около 2-3%. Други примери включват TJUL и ZOCT от серията на Innovator, както и продукти на Allianz, PGIM и Pacer, които предлагат различни нива на защита - от 15% до 100%, както и разнообразие от капове и срокове. Въпреки това, ZJUN в момента изпъква с пълна защита, фиксиран таван и начало на периода, което го прави един от най-прозрачните и ефективни решения в този клас.
Буферните фондове не са инструмент за всеки. Те не са подходящи за агресивни инвеститори, които търсят максимална доходност, нито за такива, които спекулират с краткосрочни движения. Но в една пазарна среда, белязана от геополитически риск, макроикономическа несигурност и потенциално забавяне на глобалната икономика, те предлагат онова, което често липсва на съвременните портфейли - предвидимост, защита и спокойствие. Време е да ги разглеждаме не просто като новост, а като зрял компонент в диверсифицираната стратегия на съвременния инвеститор.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
