Глобалната минна индустрия постепенно се превръща в сектор, в който основният двигател на растеж вече не са новите находища, а разширенията на съществуващите - т.нар. "изоставени индустриални обекти". Проблемът с недостига на нови мини за добив, особено на мед, се наблюдава от десетилетия и се засилва в условията на енергийния преход и нарастващото глобално търсене на метали, пише mining.com.
Ново проучване на Института за устойчиви минерали към Университета на Куинсланд предоставя категорични доказателства за мащаба на явлението и зависимостта на индустрията от разширяването на съществуващи мини. Според авторите, разширенията са станали почти неизбежни, тъй като производството не може да бъде увеличавано единствено чрез нови находища.
За контекст - медта може да представлява близо 6% от капиталовите разходи на проект за център за данни, а трилионите долари, вложени в електричество и изчислителни мощности за обучение на роботи, ще изискват ново находище като Cobre Panama на всеки 2 години.
Нови такива обекти обаче са редки и трудни за поддържане.
Разширенията обикновено включват все по-големи, по-дълбоки и по-скъпи операции. Само довеждането на един проект за мед до етап на предварителна икономическа оценка отнема около 14 години, а строителството - поне още 4, при това при щастливи обстоятелства и получаване на всички разрешителни.
Проучването, публикувано в списание OneEarth, обхваща 366 изоставени индустриални обекта в 58 държави и 16 минерала. Данните включват глобално производство, проучване и капиталови разходи от 1998 до 2024 г.
"След като мината е одобрена и разрешена, разширяването обикновено е обичайна част от разработването на мината, дори когато това променя първоначалния риск от социално и екологично въздействие. В "средата" на жизнения цикъл на мината често има по-малко надзор или обществен фокус: промените се регулират стъпка по стъпка, но въздействията на тези разширени операции се натрупват с времето", обяснява авторът Диана Кемп.
Проучването показва, че броят на новите мини е достигнал пик около 2015 г. за мед, в началото на 2000-те за желязна руда, около 2010-2012 г. за никел и 2012-2014 г. за злато.
След тези пикове броят на новите мини намалява, но производството продължава да нараства.
Капиталовите разходи за изоставени индустриални зони са доминирани от мед (почти половината от общите средства), следвани от злато (17,5%), желязна руда (14,4%) и никел (6,3%). Най-често инвестициите се използват за физическо разширяване на мините, следвани от разработване на нови зони и удължаване на живота на мината, докато оптимизацията и повторното отваряне са сравнително малки.
По държави, Чили води по капиталови инвестиции в изоставени индустриални зони с 25,2% от глобалните разходи, следвана от САЩ (11,4%) и Австралия (10,1%). Проучването отбелязва, че моделът на увеличено проучване на минни обекти от големи компании е универсален за всички региони, като ранните 2020-те години се посочват като ключова повратна точка.
Най-изразено това се наблюдава в Тихоокеанския регион и Югоизточна Азия, където делът на разширенията на мините се увеличава от 27,3% през 2010 г. до 76,8% през 2024 г. Африка и Латинска Америка също показват изместване към проучване на съществуващи минни обекти, като делът се повишава съответно от 42,5% на 65,4% и от 27,1% на 63,0% за периода.
В Австралия разширенията доминират разходите през целия период, докато Канада и САЩ се ориентират повече към проучване в късен етап и за осъществимост. Активността на минните обекти в тези страни се увеличава от 34,8% през 2010 г. до почти половината през 2024 г.
Според авторите, близо 80% от анализираните сателитни изображения на изоставени мини показват, че обектите са разположени на места с множество високорискови условия - недостиг на вода, слабо управление и ограничена свобода на пресата. Над 1/5 от тях са в рамките на 50 км от екологично чисти или частично модифицирани зони, а повече от половината са на разстояние 20 км от "горещи точки" на биоразнообразие или защитени територии.
USD
CHF
EUR
GBP
