Германският канцлер Фридрих Мерц не се притеснява да признава грешките на предшествениците си. "Провеждаме най-скъпия енергиен преход в света. Не познавам друга държава, която да прави нещата толкова скъпи и трудни като Германия", заяви той. Сега анализ на JPMorgan, цитиран от MarketWatch, слага конкретни числа към тази равносметка.

Майкъл Цембалест, ръководител по пазарна и инвестиционна стратегия в JPMorgan Asset and Wealth Management, посвещава цяла глава от обширен доклад за енергийните пазари на това, което сам нарича "ядрено Entscheidungsreue" — "ядрено разкаяние".

Запасите в газохранилищата в Германия паднаха до исторически минимум - а какво е положението у нас

Запасите от газ в страната с най-големия обем газохранилища в Европа паднаха до исторически минимум - а какво е положението у нас

Доколко са запълнени сега европейските газохранилища

Изводите са категорични: ако Германия бе запазила атомните си централи, днес щеше да произвежда с 50% по-малко електроенергия от изкопаеми горива, да внася с 84% по-малко природен газ и да разполага с 27% по-малко инсталиран капацитет на база изкопаеми горива.

Решението да се затворят германските атомни централи беше взето след аварията във Фукушима, Япония, през 2011 г. Правителството на Ангела Меркел обяви постепенното им извеждане от експлоатация, а последният реактор бе изключен през 2023 г.

Последиците за потребителите и индустрията са осезаеми. Според оценките на Цембалест цените на тока през 2024 г. са с близо 25% по-високи, отколкото биха били при запазен ядрен парк. Вносът на електроенергия като дял от потреблението е двойно по-голям в сравнение с преди десетилетие.

Най-болезненото обаче е конкурентното измерение: индустриалните цени на тока в Германия са три пъти по-високи от тези в САЩ и Китай — факт, който до голяма степен обяснява деиндустриализацията, сковала германската икономика през последните години. Производството в енергоемките сектори се срива, а заводи се преместват там, където енергията е по-евтина.

Връщането назад е технически възможно, но не и безплатно. Според изследване на Radiant Energy Group, цитирано в анализа, рестартирането на един реактор от клас 2 би струвало между един и три милиарда долара. Някои от затворените централи — включително тази в Гундремминген в Южна Германия, са вече частично демонтирани, което допълнително усложнява и оскъпява евентуалното им възстановяване.