Хърватия първа в региона върна казармата - как ще се отрази на икономиката ѝ

След 19-годишна пауза, задължителната военна служба в Хърватия отново е факт. Първите 800 наборници започнаха обучението си в три бази в страната.

В рамките на два месеца те ще получат начално военно обучение, което включва придобиване на тактически знания, употреба на оръжие, умения за самозащита, оказване на първа помощ, но и работа с модерни системи като дронове, както и запознаване с основите на киберсигурността.

Това е първа стъпка от амбициозен проект, който цели да повиши отбранителните способности на Хърватия. Страната извоюва независимостта си от Югославия през 90-те, като премахна казармата през 2007-а - приблизително по едно и също време с България. Това беше време, в което очакването беше, че конфликтите ще бъдат предимно асиметрични в рамките на войната срещу тероризма и съответно за тях професионалните армии са по-добрият избор.

Литва връща казармата заради Русия

Съветът за държавна отбрана предлага обучението в казармата да продължава 9 месеца и всяка година да се призоват 3500 млади мъже

Събитията в Украйна обаче показаха, че в Европа и през XXI век може да се сблъскват цели армии. Така беше взето решението набор 2007 да бъде първият, който ще бъде отново привикан на служба. Плановете са по 4000 наборници на между 18 и 30-годишна възраст да минават през двумесечното обучение на вълни от по 800.

След това с тях ще се попълва резервът, като може да бъдат призовавани на служба при необходимост.

За жените службата е доброволна, но 10% от първите явили се в казармите са именно дами. Общо около половината от групата от 800 души доброволно са взели решението да минат военно обучение.

Сред причините са добрите условия, които за момента се предоставят - на всеки в казармата се плащат по 1100 евро на месец, вървят социални и здравни осигуровки, не се плаща за настаняване, храна, транспорт, облекло и защитни средства.

Връщане на казармата? На Германия това ще струва милиарди

Бундесверът въвежда мащабна програма за доброволна служба, но дали ще е достатъчна?

Освен това служилите ще имат предимство при кандидатстване за работа в държавните и местните институции и в държавните дружества. В края на обучението си те ще имат възможност и да продължат кариерата си в хърватските въоръжени сили, където заплащането е конкурентно на това в частния сектор.

Загреб увеличава военните си разходи до над 2 милиарда евро през следващите години, но освен това има нужда от специалисти в сфери като IT, логистика, инженерни дейности и техническа поддръжка на оборудването на въоръжените сили, тъй като са в ход мащабни проекти за модернизация.

Източник: EPA/БГНЕС

Обратната страна на монетата са бюджетните разходи. Директно свързаните с връщането на казармата харчове са около 27 милиона евро за тази година, което е "капка в морето" на военен бюджет от €1,63 милиарда, но трябва да се погледне и по-голямата картина.

"Временното излизане на хиляди от трудовата сила започна. Следим натоварването на сектори като IT, туризъм и здравеопазване. Прогнозите за натиск върху БВП от 0,3% заради задължителната военна служба се превръщат в реален риск, който трябва да следим", коментира икономистът Горан Реджепович пред младежкия портал PulseZ.

Търговската камара на Хърватия призова за гъвкава координация с работодателите, за да не бъдат "обезкървявани" бизнесите.

За момента относително краткият срок на задължителната военна служба, заплащането ѝ (което след това се превръща в потребление) и социалният пакет заедно с все още силният спомен от юговойните изглежда работят в полза на връщането на казармата. След два месеца обаче ще е по-ясно дали този модел е работещ - както за сигурността на страната, така и за икономиката.