Южното разклонение на нефтопровода „Дружба“ отново напомни, че името му може да носи немалка ирония. След руския удар по украинска инфраструктура на 27 януари доставките към Унгария и Словакия спряха, поставяйки именно двете държави, които традиционно поддържат най-близки отношения с Москва в ЕС, в деликатна ситуация.
Двете страни, които нямат излаз на море и разчитат силно на руския суров петрол за работата на своите рафинерии (което се отразява и на външната им политика - б.р.), официално поискаха от Хърватия да отвори алтернативния коридор през Адриатическия нефтопровод (JANAF).
Загреб обаче отказа и така се наложиха по-крайни мерки.
Така MOL официално поиска от Министерството на енергетиката в Будапеща да бъдат освободени количества от държавния резерв, за да се гарантира сигурността на снабдяването. Ако доставките от изток не бъдат възстановени в най-скоро време, първият транш може да достигне около 250 хиляди тона суров петрол.
Компанията уверява, че пазарът е стабилен и че няма риск за горивата на вътрешния пазар, но подчертава, че резервите са ключов инструмент за поддържане на нормалната работа на рафинериите.
Паралелно с това MOL вече е активирала морски доставки. Първите танкери се очакват в началото на март в хърватското пристанище Омишал, откъдето суровината ще се транспортира към рафинериите в рамките на още 5 до 12 дни.
И Унгария, и Словакия разполагат с резерви за около 90 дни – минималното изискване на ЕС, което сега се оказва не просто формалност, а реална спасителна мрежа.
Унгарският външен министър Петер Сиярто и словашката министърка на икономиката Дениса Сакова изпратиха съвместно писмо до хърватския министър на икономиката Анте Шушняр. Според тях ситуацията попада в рамките на вече договореното изключение от санкциите на ЕС, което позволява на Будапеща и Братислава да внасят руски петрол по море, ако транзитът по "Дружба" стане невъзможен.
Хърватският министър на икономиката Анте Шушняр обаче отговори, че руският петрол „не трябва и не може“ да постъпва в системата на JANAF, позовавайки се на спазването на законодателството на ЕС и разпоредбите на американската OFAC.
Повредата по нефтопровода настъпи на 27 януари, когато руски удар засегна инфраструктура в района на Броди, Лвовска област. Украйна потвърди, че доставките са спрени поради щетите от обстрела. Външният министър Андрий Сибиха публикува снимки на горящи съоръжения и подчерта, че става дума за чисто технически проблем, причинен от руската атака.
В Братислава обаче звучат други обвинения. Премиерът Роберт Фицо заяви, че Киев умишлено бави ремонта като форма на политически натиск върху Унгария заради позицията ѝ относно членството на Украйна в ЕС. Той твърди, че има информация, според която повредата "трябвало вече да бъде отстранена", макар да не представи доказателства.
Сиярто от своя страна намекна, че Украйна възпрепятства възстановяването на електрозахранването, необходимо за работата на помпените станции по трасето.
Киев отхвърля тези твърдения и критикува Будапеща, че не отправя протест към Москва за удара по инфраструктурата. "Унгария дори не можа да произнесе думата "Русия"", коментира Сибиха.
На този фон се възражда стар спор между Унгария и Хърватия относно капацитета и тарифите на Адриатическия нефтопровод. Будапеща от години определя Хърватия като "ненадежден партньор", докато Загреб и операторът JANAF настояват, че системата може да пренася над 14 млн. тона годишно - повече от достатъчно за рафинериите на MOL в Унгария и Словакия.
Премиерът Андрей Пленкович реагира хладно, а икономическият министър Анте Шушняр напомни, че нито една държава в ЕС няма техническа причина да продължава да зависи от руски петрол. „Барелът може да изглежда по-евтин, но финансира войната“, подчерта той.
Любопитното е, че самата MOL признава: около 80% от нуждите ѝ могат да бъдат покрити без Русия чрез Адриатика. Това звучи доста различно от мантрата на Виктор Орбан за „пълната зависимост“ от руските енергийни доставки.
USD
CHF
EUR
GBP
