Устойчивото развитие не е пиар термин, а е гаранция за това, че бизнесът ще има среда и възможности да се развива и на бъдещ етап, както и че има план за действие при настъпването на един или друг риск. Това подчерта в студиото на Money.bg доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан "Устойчиво развитие, подкрепа и ангажираност" в Стопанския факултет на Софийския университет.
"Говорим за устойчивост на бизнеса, защото това е начинът, по който управляваме капитала, който имаме сега - дали това са финансови средства, дали това са хората, с които работим, дали това са машините, с които разполагаме, дали това са ресурсите, така че и сега да има достатъчно, и да имаме потенциала за растеж", обясни тя.
Трите стълба на устойчивото развитие са икономическият, социалният и околната среда. "Не търсим инженерна прецизност в баланса, а търсим осъзнаване на това когато вземаме едно решение, колко други промени отключва това решение и трябва да го вземаме осъзнато - при политически избори, при избор на работодател, при избор на доставчици, при създаване на нов продукт", отбелязва доц. Стефанова.
По думите ѝ много се говори за въглеродния отпечатък, но компаниите имат също социален, екологичен, икономически, интелектуален и т.н - и това трябва да се осъзнава от тях, като отговорността е съразмерна според мащаба на бизнеса. Ангажиментите на едни не освобождават другите.
Освен всичко друго, темата за устойчивостта засяга силно малките и средни предприятия, защото пазарът вече изисква от тях да са в състояние да управляват рисковете си и да бъдат прозрачни в своята дейност, ако искат да работят с по-големи партньори.
През последната година виждаме възход на политическите критики срещу ESG и поставянето на екологични цели на бизнеса, доц. Стефанова подчерта, че околната среда се променя динамично, докато ние сме приели, че е константа: "Винаги ще има чист въздух. Винаги ще имаме достъп до чиста питейна вода - колкото пожелаем, когато пожелаем. Винаги ще можем да се преместим от точка А до точка Б, като това е наше решение, а не е съобразно контекста или климатичните условия, в които живеем".
Тя отхвърля и тезата, че докато Европа "задушава" бизнеса си с екологични и социални изисквания, държави като Китай гледат единствено икономическия си растеж: "Мантрата, че, видиш ли, в Китай винаги всичките им хора ще работят по 16 часа, е абсолютно невярна. Китай работи десетки години, за да не е точно така и хората да не работят за шепа ориз, за да имат регламентирано работно време, минимална заплата, социално осигуряване".
По думите ѝ има страни като Китай, Бангладеш, Бразилия или Кения и Руанда, които самостоятелно или чрез международни споразумения вървят по собствен път към устойчивото развитие, който не винаги повтаря стъпките на западния свят и неговия пост-консумеризъм. Така днес например има африкански държави, в които е абсолютно забранен вносът на пластмаси за еднократна употреба.
Експертът припомни данни на Световната банка от миналата година, според които един долар, инвестиран в адаптация към климатичните промени, отговаря на 10 за покриването на загуби и повреди при настъпването на събитие.
Затова и този тип инвестиция намалява разходите, подчерта доц. Стефанова - и даде пример с Глобалния Юг, където от вече 10-12 г. всяка година има катастрофични явления и застрахователите все по-рядко покриват този тип рискове, при това със затегнати условия.
"Не е както ние чакаме и се кръстим "Не дай си, Боже - изненада ни светът!". Говорим за неща, които настина няма да възстановят почвата дълго време. Няма да възстановят къщите на хората, защото масово ще ги няма. Спомнете си "Елените" миналата година. Ако това се случва всяка година, ти всяка година ли ще настояваш да правиш същото нещо? Пари ли ще правиш от това? Имаме ли толкова пари да обработим и да завъртим в икономиката, колкото Щатите имат?", запита доц. Стефанова.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
EUR
GBP
