Европа, която отново е в енергиен капан

Ескалацията в Близкия изток връща Европа в познат, но изключително неудобен сценарий - икономика, силно зависима от глобалните енергийни маршрути, които могат да бъдат прекъснати за дни. След като през последните две години европейските правителства инвестираха десетки милиарди евро в диверсификация на доставките и инфраструктура за втечнен природен газ, новото напрежение около Ормузкия проток отново поставя под въпрос устойчивостта на тази система.

Европейските газови пазари реагираха почти мигновено. Фючърсите по нидерландския индекс TTF, който служи като основен бенчмарк за континента, скочиха с близо 30% в рамките на една сесия, достигайки около 64 евро за мегаватчас. Макар това ниво да остава далеч под екстремните стойности над 300 евро за мегаватчас, наблюдавани по време на енергийната паника през 2022 г., скоростта на поскъпването показва колко чувствителни остават европейските пазари към всяко нарушение на глобалните енергийни доставки.

Паралелно с това цената на петрола Брент премина психологическата граница от 100 долара за барел, а в отделни моменти се насочи към зоната около 110 долара. За Европа това има двойно значение. Континентът внася над 55% от енергията, която потребява, което означава, че всяко покачване на цените директно се превръща в по-високи производствени разходи и натиск върху инфлацията.

Най-зависими от природния газ остават индустриалните икономики на континента. Германия, най-голямата икономика в Европа, използва газ за приблизително 26% от общото си енергийно потребление, като голяма част от него е концентрирана в химическата индустрия, металургията и производството на стомана. Компании като BASF и Thyssenkrupp са сред най-големите индустриални потребители на газ в Европа, а всяко рязко поскъпване на суровината автоматично се отразява върху производствените им разходи.

Нидерландия също остава силно изложена на ценовите колебания на газа, макар през последните години да намали вътрешния добив от находището Гронинген. Газът все още представлява около 40% от енергийния микс на страната, а Ротердам остава ключов входен пункт за втечнен природен газ към европейския пазар.

Заради войната: Очертава се "ценова битка" за втечнен газ и Западна Европа е застрашена

Въвеждането на таван на цените по бензиностанциите не е добро решение, смята Светослав Бенчев

Зависимостта на Европа от втечнен природен газ се увеличи рязко след 2022 г., когато руските доставки бяха почти напълно прекъснати. Делът на LNG в европейския газов внос нарасна от около 20% преди кризата до над 40% днес, като значителна част от тези доставки идват именно от Близкия изток, включително Катар.

Въпреки това Русия продължава да присъства в енергийния баланс на Европа, макар и в значително по-малка степен. Преди войната в Украйна руският газ покриваше приблизително 40% от европейското потребление, основно чрез тръбопроводите Nord Stream, Yamal и Druzhba. Днес този дял е свит до приблизително 10-15%, като доставките преминават основно през Украйна и Турция.

Политическият натиск за прекратяване на зависимостта от руската енергия остава силен. Европейските правителства официално заявиха намерение да сведат руския газ до минимум до края на десетилетието. Това означава, че дори при високи цени Европа не е склонна да се върне към стария модел на доставки. Парадоксът е, че тази политическа стратегия прави континента още по-зависим от морските маршрути за втечнен газ и от производители като Катар и Съединените щати.

Затова решението на QatarEnergy да обяви форсмажор за част от доставките си се възприема от пазарите като сериозен предупредителен сигнал. Дори краткотрайно прекъсване на потоците може да предизвика верижна реакция в системата, тъй като Европа се намира в ключов момент от годишния цикъл на попълване на газовите си хранилища.

В края на зимния сезон европейските газови резерви традиционно падат значително. През март запасите обикновено се намират между 50% и 60% от капацитета, което означава, че следващите месеци са критични за тяхното попълване преди следващата зима. При подобна ситуация дори ограничено съмнение относно доставките може да доведе до агресивно изкупуване на газ на пазара.

Този натиск се засилва от конкуренцията с Азия. Китай, Южна Корея и Япония също са сред най-големите купувачи на втечнен природен газ, а при геополитически сътресения често започва своеобразна "надпревара за товари", при която азиатските и европейските компании се съревновават за ограничените доставки.

Икономическият ефект от подобен сценарий може да бъде значителен. Според оценки на Международния валутен фонд всяко 10% увеличение на цената на енергията може да добави около 0.4 процентни пункта към глобалната инфлация, като ефектът върху Европа е още по-силен заради зависимостта от вносни суровини.

Това поставя Европейската централна банка в особено трудна позиция. След месеци на постепенно охлаждане на инфлацията институцията започна да подготвя пазарите за възможни понижения на лихвите през годината. Новият енергиен шок обаче заплашва да върне инфлационния натиск точно в момент, когато икономическият растеж в еврозоната остава слаб.

Германия например вече отчете нулев растеж през част от последните тримесечия, а индустриалното производство остава под натиск от високите разходи за енергия. Ако цените на газа и петрола останат високи, рискът от стагфлационен сценарий за Европа се увеличава значително.

Исторически Европа вече е преминавала през подобни енергийни сътресения. Петролната криза от 1973 г., когато страните от ОПЕК ограничиха доставките за Запада, доведе до рязък скок на цените на енергията и години на висока инфлация и слаб икономически растеж в много европейски икономики.

Цените на петрола скочиха над $100, а акциите се понижиха заради войната с Иран

Геополитическото напрежение стресира пазарите

По-близък пример е газовата криза от 2022 г., когато прекъсването на руските доставки доведе до рекордни цени на газа и принуди индустриалните предприятия в Германия и Италия временно да намалят производството.

Икономическият ефект се усеща най-силно именно в енергоемките индустрии. Химическата индустрия, производството на стомана, торове и автомобилни компоненти са сред секторите, които най-бързо реагират на скоковете в цените на газа и електроенергията.

Компании като BASF, ArcelorMittal и Volkswagen вече предупреждаваха през последните години, че дългосрочно високите енергийни разходи могат да изместят част от индустриалното производство извън Европа.

В сравнение със Съединените щати, които са сред най-големите производители на петрол и газ в света, Европа остава структурно по-уязвима към подобни шокове. Американската икономика произвежда над 13 милиона барела петрол дневно, докато повечето европейски държави разчитат почти изцяло на внос.

Тази разлика означава, че енергийните кризи обикновено имат по-дълбоки и по-продължителни икономически последици за европейските пазари.

Днешният конфликт поставя Европа пред същия фундаментален въпрос: дали настоящият скок на енергийните цени е временна турбуленция или началото на нов период на по-скъпа и по-несигурна енергия.

Докато тази несигурност остава, инвеститорите ще следят енергийните пазари не просто като секторна новина, а като основен индикатор за бъдещия икономически растеж на континента.

Материалът е с аналитичен характер и не представлява съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.