Докато петролните и газовите пазари се разтърсват от ескалацията на конфликта в Близкия изток, България и Румъния се оказват със завидна енергийна устойчивост благодарение на слънцето.
Северната ни съседка постави нов рекорд в производството на електроенергия от фотоволтаични централи. Според данните на Transelectrica, цитирани от economica.net, в 11:52 ч. вчера мощността на соларните паркове е достигнала 2319 MW — над една трета от цялото производство на страната в този момент. Рекордът е поставен само дни след предишния — 2081 MW, регистриран в петък.
При общо производство от около 6500 MW и потребление едва 4900 MW, Румъния е изнасяла масово ток — близо 2600 MW към съседните мрежи. Инсталираният капацитет на соларните паркове достига 3300 MW, а към тях се добавят още около 3 400 MW при т.нар просумери (физически и юридически лица, които както консумират, така и произвеждат и/или съхраняват електроенергия - б.р.).
Румъния е отчела и най-голям ръст на фотоволтаичните мощности в Европа за 2025 г. — 45% спрямо 2024 г., според Solar Power Europe.
Резултатът: средната дневна спот цена за страната е 120 евро/MWh — по-ниска от тази в Централна и Западна Европа, и почти равна на традиционно евтина Испания и на Франция с нейната атомна енергетика.
България не изостава. Нашата страна също беше със 120 евро/MWh, като според оперативните данни на ЕСО слънчевите централи са имали водеща роля в микса между 10:00 и 16:00 часа, като през по-голямата част от времето производството от тях е било над 2 гигавата.
За днес цената у нас и в Румъния спада с още процент до 118 евро - по-евтино, отколкото във Франция и Испания.
Източник: euenergy.live
За първи път в историята производството на слънчева енергия у нас надмина общото потребление на 20 юни 2025 г., като мощността на фотоволтаичните централи достигна средно 3230 MW при потребление от 2917 MW.
Фонът е тревожен: цената на петрола Brent скочи рязко до близо 120 долара за барел след поредица от неблагоприятни събития — ракетни удари по петролни инсталации в Бахрейн, несигурност около Ормузкия проток и свита добивна активност в страните от Персийския залив. Впоследствие цената се успокои до около 105 долара. Газовите котировки в Европа реагираха с ръст от 30% — до 66 евро/MWh.
Вчера председателят на Българската петролна и газова асоциация Светослав Бенчев коментира пред Money.bg, че в Западна Европа може да се стигне до "критична ситуация" по отношение на цената на синьото гориво заради затруднения износ от Близкия Изток.
Причината - традиционни купувачи на катарски LNG може да се насочат към доставчици, които до момента са захранвали Стария континент. А тази "ценова битка" неизбежно ще се отрази и на цената на тока в държави, в които тецовете са предимно газови.

USD
CHF
EUR
GBP