E6 или Европа на две скорости: Какво се готви и как ще се отрази на икономиката?

Нужно е само едно писмо, за да се разклатят основите на един 30-годишен идеал. Когато германският финансов министър Ларс Клингбайл разпрати поканите за видеоконферентна връзка на 28 януари, той започна да щрихира нова карта на Стария континент - такава, в която някои пътуват в първа класа, а останалите се надяват локомотивът да не откачи вагоните им в движение.

Заглавието на този нов политически трилър е "Европа на две скорости" и хич не е ново. Терминът, който от 1993 г. насам действа като червен плащ за по-малките държави членки, отново е на масата. Този път обаче двигателят не е просто икономически, а е свързан и с отбрана и суровини.

Е6: Клубът на големите и техните амбиции

В центъра на плана, който е ясно подкрепен от Франция, е така нареченият формат Е6 - Германия, Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия. Тези шест държави все по-очевидно показват, че за тях тромавата машина на 27-те, задушена от изискването за пълно единодушие по големите въпроси, вече не е съвместима с бруталната скорост на глобалните промени.

ЕС сам си е докарал повече търговски щети, отколкото са му причинили US санкциите

Вътрешната търговия в евросъюза се е свила за първи път от десетилетие

Канцлерът Фридрих Мерц, който пое кормилото на Германия с ясното намерение да я превърне в "най-силната конвенционална армия в Европа", не губи време. Бюджетът за Бундесвера за 2026 г. вече гони космическите 82,7 милиарда евро, допълнени от специални фондове.

В Давос Мерц беше пределно ясен: 5% от БВП за отбрана е новата нормалност. Но за да работи тази машина, тя има нужда от гориво - както финансово, така и политическо.

Планът на Клингбайл е разграфен в четири точки, които звучат като бизнес стратегия на корпорация в криза:

• Съюз за спестявания и инвестиции: Опит за "ъпгрейд" на капиталовите пазари, за да не бягат европейските стартъпи към Силициевата долина при първия удобен случай.
• Засилване на еврото: Валутата трябва да спре да бъде просто удобно средство за плащане и да се превърне в геополитически актив чрез европейска платежна инфраструктура. Дигитално евро и не само.
• Отбраната като двигател на растежа: Оръжията вече не се разглеждат само като разход, а като индустрия, която трябва да изтегли икономиката от застоя.
• Суровинна сигурност: Паническото бягство от зависимостта от Китай за редкоземни елементи.

В интерес на истината, още в края на 80-те съветниците на Хелмут Кол Михаел Мертес и Норберт Прил разработват концепцията за централна "шесторка" (EU6) и "концентрични кръгове" от идеологически сходни европейски страни.

През 1993-1994 г. други германски политици, начело с добре познатия особено на Гърция и на Алексис Ципрас Волфганг Шойбле, развиват концепцията, като предлагат да има "ядро" на Европа.

Идеята за Европа на две скорости дразни Лондон и Брюксел

Разтревожен, че проектът може да засили властта на отделните държави за сметка на европейските институции, председателят на Еврокомисията се обяви срещу идеята на Франция и Германия

След Световната финансова криза с всички нейни южноевропейски измерения и особено след Брекзит идеята за Европа на две скорости отново започва да си проправя път. Когато тогавашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер през 2017 г. коментира вариантите на развитие на общността до 2025 г., той ясно дава да се разбере, че е възможен сценарий, в който всяка държава избира своята степен на интеграция.

И преди, и сега, богатите и силни в ЕС биха получи във формат тип E6 възможност да преследват своите интереси по-ефективно, отколкото в рамките на 27-членен или по-голям блок, в който някои държави всъщност далеч не са убедени, че искат да се интегрират дълбоко.

Гласът на "другата" Европа

Литовският премиер Инга Ругиниене беше категорична: "Ако започнем да разделяме страните, чувството за единство постепенно избледнява".

Това е ехо от думите на бившия чешки премиер Бохуслав Соботка, който още през 2017 г. предупреждаваше, че периферията лесно се превръща в изоставена територия. Ако E6 решава "по целесъобразност" за икономическото развитие и сигурността, със сигурност лидерите ѝ ще поставят на първо място своите гласоподаватели.

Западните Балкани остават в периферията на ЕС: Какви са финансовите последици за региона

Достъпът до бюджета на ЕС преди членството би променил играта за Западните Балкани

Добре е да напомним и че време на Световната финансова криза фискалните "ястреби" в Берлин и не само размахваха пръст на новите страни членки, макар огромна част от системните проблеми на ЕС по онова време да бяха "заслуга" преди всичко на по-големите и страни държави от евросъюза.

Така ако погледнем актуалната социология, проблемът с възхода на евроскептицизма и популизма е също толкова голям в "сърцето" на Европа, колкото и в нейната периферия.

Някои европейски политици смятат целия сюжет за голяма грешка и загуба на време и енергия в решителен момент. Берлин и Париж обаче действат. Подписването на протокол за стратегическо сътрудничество между Фридрих Мерц и Джорджа Мелони е знак, че идеологическите различия отстъпват пред прагматизма.

Когато става въпрос за противовъздушна отбрана и безпилотни системи, няма значение кой е ляв и кой е десен - важното е кой има технологията и парите да я плати.

Ние на коя скорост сме?

Отдръпването на водещите държави от ЕС в техен собствен формат със сигурност звучи обезсърчаващо за България - все пак преди няма и месец се поздравихме, че с приемането на единната валута пълната ни интеграция в рамките на Европейския съюз става факт.

Тук обаче не говорим само за чувства. Икономиката ни остава силно зависима от поръчките на големите европейски индустриални гиганти. Партньорствата в бизнеса, подобно на тези в политиката, може да се окажат във фаза на предоговаряне.

Добрин Иванов, АИКБ: Индустриалното производство в България се върна 5 години назад

Мнението на Асоциацията на индустриалния капитал в България за проектобюджета за 2026 година

Ако Германия и Франция решат да изолират вземането на решения в тесен кръг, София може да се окаже в ролята на страничен наблюдател на процеси, които пряко засягат енергетиката ни и достъпа до финансиране за иновации.

Това пряко ще удари по нашата конкурентоспособност и може да ни бетонира на дъното във веригата на добавената стойност с всички икономически последици от този факт.

Евроскептиците у нас още от преди 2007-а твърдят, че ние сме нужни на ЕС само като пазар. Едно изтикване във "втора класа" - особено на фона на големи търговски споразумения като тези с Индия, Канада и Южна Америка, ще ги въоръжи с нова теза: вече не няма необходимост от нас даже като потребители на стоки от ЕС.

"Майката на всички сделки": След 2 десетилетия ЕС и Индия със споразумение, което обхваща 25% от световния БВП

Налозите върху селскостопански продукти от ЕС ще бъдат значително понижени

От друга страна, засилването на Полша в този Е6 формат дава известна надежда за източния фланг - но само ако приемем, че Варшава ще реши да поеме драстично по-голяма международна роля в сравнение с когато и да е до момента.

Между ефективността и егоизма

Европа е изправена пред парадокс. Единодушието я прави безсилна, а разделението я прави крехка. Инициативата на Германия, Франция и техните партньори е опит за оцеляване в свят, където Вашингтон и Пекин не чакат никого.

Но рискът е голям: в стремежа си да спасят ядрото, лидерите на Е6 могат да подпалят фитила на евроскептицизма в останалите 21 държави. И всички последващи изказвания в обяснителен режим за "гъвкавост" и "отвореност" на новия формат няма да са в състояние да залепят вече счупеното.

Решението на сегашните проблеми със сигурност е по-силен Европейски съюз, но не чрез спасяване поединично или на групички.