Замърсителят плаща: Защо европейските правила за отпадъците са далеч от пълно въвеждане в България

Не боклук, а ценен ресурс - това са отпадъците според приети още преди близо 20 години стратегически документи на Европейския съюз. Преходът към кръгова икономика върви ръка за ръка с премахване на таксата за битови отпадъци, изчислявана върху данъчната оценка на имота и замяната ѝ с модели на принципа "Замърсителят плаща".

Рамковата директива за отпадъците не е нова, амбициите за прилагането ѝ и у нас - също, но едва една четвърт от българските общини са готови за такава промяна. И така въвеждане ѝ отново се отлага напред във времето, става ясно от материал на БТА. Едно от големите опасения е, че ако не се разгърне по-широко разделното изхвърляне, събиране и рециклиране на отпадъците, домакинствата ще се окажат в ситуация да плащат в пъти повече.

„Обичам да ми е трудно“: Фирмата от Монтана, с помощта на която тонове отпадъци се превръщат в текстил

Пластмасовите бутилки по цял свят са ресурс - защо "Монатекс" се налага да купува суровина от чужбина

Мащабът на проблема се вижда ясно в цифрите. По данни на Евростат средното количество битови отпадъци на човек в ЕС достига 511 кг годишно. В България то е 490 кг за 2023 г., а през 2024 г. страната е генерирала общо над 3,19 милиона тона битови отпадъци — с близо 1% повече спрямо предходната година.

За рециклиране са предадени едва 281 000 тона от тях, което очертава огромен неоползотворен потенциал.

Казанлък е първата община в страната, разработила собствен математически модел и приела промени в наредбата си още през септември 2024 г. Предвидена е система с чипове — заключени контейнери с персонален достъп, при която изхвърленото количество се записва към конкретно домакинство.

Предвидени са и стимули: домакинства, предали над 150 кг разделно събрана пластмаса или хартия, получават 30% отстъпка от таксата за следващата година.

Принципът вече се прилага и в Главиница, Тутракан и Ковачевци, а Кюстендил го тества експериментално в един квартал. В Поморие е въведена изцяло нова система "от врата до врата" с индивидуална такса на база реално генериран отпадък, финансирана по европейската програма LIFE.

Столичната община пък е публикувала декларации за предварително събиране на данни, а кметът Васил Терзиев призовава гражданите към активно разделно събиране като инструмент за ограничаване на бъдещите разходи.

Изненадващо или не, България е №1 в тази "зелена" класация

Страната надхвърля дори количеството техника, пуснато на пазара, докато средното равнище на събираемост в ЕС остава едва 40%

Въпреки тези примери, масовото въвеждане на принципа буксува. Председателят на Общинския съвет в Казанлък Николай Златанов посочва, че България е отлагала реалното прилагане многократно — от 2013 г. насам, поради липса на техническа готовност на общините и притеснения за социалния ефект. В края на 2025 г. срокът за въвеждане бе удължен с още три години.

При последното национално преброяване едва 71 общини са заявили готовност за промяната. Опасенията от рязък скок на разходите на домакинствата със сигурност водят до определени политически съображения.

България рециклира едва 38% от битовите си отпадъци, но един бизнес дава добър пример

Според изискванията на Брюксел, трябва да достигнем поне 55% рециклиране

Срещу България вече тече наказателна процедура от Европейската комисия, а санкциите в бъдеще могат да засегнат директно и общините. Служебният министър на околната среда Юлиян Попов е категоричен, че универсално решение не съществува, но добрите примери трябва да се умножат — защото задачата изисква едновременно техника, бюджет и обществено разбиране. Според него няма да се превърнат в реалност страховете за десетократен скок на таксата.