„Обичам да ми е трудно“: Фирмата от Монтана, с помощта на която тонове отпадъци се превръщат в текстил

Пластмасови бутилки. Всеки ден купуваме, използваме и хвърляме. Отпадък или... ресурс - зависи от подхода. От рециклирани пластмаси могат да се създават всякакви нови изделия - по-евтино и с по-малко щети за околната среда.

Алтернативата е абсурдната ситуация, в която сметищата в дадена страна са препълнени, а нейните преработващи фирми решават екологичните проблеми на други държави.

Къде е България? Според актуалните данни на "Евростат" едва 39,5% от опаковъчната пластмаса у нас се рециклира при 42,1% средно за ЕС и поставена цел от 55% за 2030 г. Причините са свързани както с регулаторната рамка и бизнес средата, така и с отношението на обикновените хора към проблема.

Рециклирането на пластмаси в Европа загива

Оборотът на компаниите спада, спират се инсталации

Много добре разбират това в монтанската компания "Монатекс". В нейната дейност се преплитат текстилната и рециклиращата индустрии. Наскоро тя беше наградена за своя проект за производство на прежди от рециклирани PET бутилки.

Началото

"Монатекс" е създадена през 2000 г., разказва пред Money.bg собственикът на фирмата Славка Нончева. Текстилен инженер по образование, тя започва бизнеса след затварянето на голямото текстилно предприятие "Монтана", на което е била търговски директор.

Първоначално произвеждат прежди за ръчно плетиво и конфекция. По-късно започват да продават у нас продукцията на турски фирми.

Източник: Явор Николов

Славка Нончева

"Тогава се оказа, че нашите клиенти натрупват много големи количества изрезки от пуловери и трябваше някъде да отидат тези изрезки. Споразумяхме се с турските фабрики ние да им изкарваме на бали изрезките, а те да ни дават рециклирана прежда, която като цена е много добра, защото съотнесени цените, примерно, ако към днешна дата 4,50 евро струва оригиналната прежда, рециклатът струва 2,50", обяснява Нончева.

Източник: Явор Николов

Няколко години след това идва и пресечната точка между текстила и рециклирането на бутилки: "В няколко фабрики, в които отидохме ни казаха, че нямат суровина. Попитахме каква им е суровината и ни казаха: "Смлени бутилки, PET бутилки". Попитах ги какви са изискванията към това - трябва да са сортирани по цвят или микс като в случая и трябва да са чисти, да са изпрани. Това беше през 2015 година. Проверих колко струва една инсталация в Китай. Доставих инсталацията, монтирахме я и започнахме да произвеждаме PET флейк (пластмасови люспи, получени след рециклирането - б.р.)".

От бутилка до плат

Превръщането на отпадъка в нещо полезно е сложен процес в много стъпки. Много е важно да няма други примеси и най-вече да не попадат метални парчета.

Бутилките идват на бали, които минават през шредер, който ги смила с размер на ситото от максимум сантиметър. След това преминават през баня, като се измиват с препарат и вода с температура от поне 80 градуса, а при по-голямо замърсяване даже е вряща.

Източник: Явор Николов

Така изглеждат бутилките, когато пристигнат за преработка

Нататък идват фракционните машини и ваните, които отделят етикетите и примесите, като след финалната баня трябва да е останал само PET. След сушене суровината минава през втората част от инсталацията на "Монатекс", която с помощта на специални камери и сензори сортира по материал и по цвят за тройно почистване. Така крайният резултат е готов за продажба.

Източник: Явор Николов

Компютъризирана машина следи за качеството

Монтанската компания има партньори в няколко държави, които произвеждат влакна от PET флейк. Те се превръщат във филамент, прежда, платове и вата с различни характеристики.

Източник: Явор Николов

"Къде отива това нещо? Почти всички възглавници, на които пише "Полиестер", са с такива влакна, както пълнежът, така и микрофибърният калъф. Също, пълнежите за олекотените завивки за хотелите. Почти никой не използва оригинален материал, защото е много скъп", посочва Нончева.

Източник: Явор Николов

Такива влакна намират приложения в автомобилните тапицерии и даже при производството на бордюри и паркови елементи.

Източник: Явор Николов

От тези гранули могат да се правят различни изделия

90% от продукцията на "Монатекс" се реализира в Европа - компанията има големи клиенти в Германия, Франция, Румъния, Северна Македония, Хърватия и Гърция и се опитва да разработи канадския пазар.

А българските бутилки?

Само през 2024-а групата на "Монатекс" е преработила 250 тона пластмасови бутилки. В продукцията ѝ рециклираните материали имат почти 50-процентов дял. Оказва се обаче, че голяма част от суровината на монтанската компания не идва от България. "Аз лично внасям голяма част от отпадъка от Румъния, от Италия и от Сърбия - сортирани PET бутилки, които да мога да рециклирам. Там цената първо е по-ниска - не знам как я постигат, те си знаят. Второто е, че бутилките наистина са сортирани - в тях няма кенчета", посочва Славка Нончева.

Източник: Явор Николов

Нейната фирма използва и технологичен брак от производители на бутилки и бутилиращи компании. Тя не може да купува директно от регионалното сметище, защото то има договор с фирми, които изкупуват целия отпадък.

Така се налага да се плаща на посредници. А боклукът се оказва скъпа стока, посочва Нончева. Първо се плаща такса "Опаковка" от производител или вносител (2-3 стотинки на бутилка от 16-25 грама или 800 лева за тон), след което потребителят плаща такса "Битови отпадъци". Накрая рециклиращата компания плаща трети път - последно цената е била 290 евро на тон за микс и 400 евро за тон прозрачни бутилки.

Източник: Явор Николов

По думите ѝ "политиката е сгрешена в самото начало". Производителите би трябвало да са задължени да използват опаковки от еднороден материал. Вносителите и производителите плащат вече споменатата такса за опаковката по вид материал за всеки продукт на пазара в страната. Тя обаче не отчита факта, че тези опаковки не са еднородни и в повечето от случаите са трудно рециклируеми.

Нончева определя като "пълна глупост" и европейското изискване за закачване на капачката за бутилката - при положение, че те са от съвсем различни материали.

Кашоните пък биват ламинирани, а има многослойни опаковки, които на практика не подлежат на рециклиране. "Отделно, не можете да имате инсинератор, в който да изгорите това количество - и то безславно заминава на сметището", допълва тя.

Чакат (ли) ни още сметища

Преработката на отпадъци не е евтина. Транспортът до клиентите в Европа - също, а освен това те плащат масово след между 30 и 60 дни. Междувременно трябва да се търси финансиране от банки, а това е допълнително предизвикателство за фирмите от по-малки градове. Пазарът е много волатилен - при нисък долар оригиналната суровина става по-евтина от рециклираната. Затова и понякога се налага продукцията да изчаква адекватна цена. Мнозина се отказват.

Източник: Явор Николов

Нончева дава пример с 5 преустановили дейността си компании, подобни на нейната - във Варна, Русе, Бургас, Габрово и Горна Оряховица. "Колегата в Габрово директно каза: "Няма да пипна повече, няма смисъл!". Вие давате парите си за сметосъбиране и това би трябва да финансира тази операция. След това аз плащам още веднъж, за да купя тези бутилки, да ги рециклирам, за да не отиват на сметището, за което вие вече сте платили", заявява тя. И допълва: хората в България би трябвало да се интересуват повече от това как се харчат парите, които са дали чрез данъците си.

Боклукът не се интересува дали има кой да го рециклира. Той просто се трупа. Сметищата обграждат градовете, а все още мнозина не си дават сметка за проблема. И тук говорим както за институциите, така и за обикновените хора.

Собственикът на "Монтекс" дава пример с 40-хилядна Монтана. Всеки от тях генерира по 488 килограма боклук годишно - и това са само битовите отпадъци, не броим индустриалните и незаконно изхвърлените количества. В периода 2015-2025 г. произвежданият от всеки човек отпадък се е увеличил с почти 80 килограма. В случая на северозападния град всичко това означава, че през следващите 10 години ще са нужни нови две сметища - а в района вече има други две.

Когато сметището се напълни, то просто се засипва, което не е рекултивация, защото отдолу гниенето произвежда газ и редовно избухват пожари. Не можете да садите нищо, не можете да строите - това е унищожена земя. И сигурна рецепта за "чист" въздух.

Източник: Явор Николов

Нончева обаче настоява да погледнем и в друг мащаб: "Криза голяма в София - всички пищят кански. Нито една кофа не беше разделно събрана. Добре, няма отделни кофи - сложи ги в отделни чували, бъди проактивен. Никой не е дошъл да почисти натрупаните боклуци? Като идете в планината, къде си оставяте боклука? Не го оставяте, нали? Ето - защо това не може да се случи в София?".

Затова и промяната в средата започва от промяна в светогледа.

За Славка Нончева и "Монатекс" това усилие продължава да има смисъл. Не само финансов: "И сега възниква въпросът как да мотивираме хората да го правят. Ние го правим, защото това е моделът, който сме избрали да работим. Правим го по икономически причини, правим го по причина на това, че вярваме, че бизнесът, който имаме, трябва да има смисъл. Освен парите".