В последните няколко години целият свят говори за ресурси. Това поставя геоложките проучвания отново в стратегическия фокус - първо на глобално ниво, а след това и на локално - в рамките на Европейския съюз. Причината е ясна: енергийният преход, електрификацията на индустрията и усилията на Европа да намали зависимостта си от вноса на суровини поставят нов, по-силен фокус върху достъпа до подземни ресурси.
От литий и редкоземни елементи до мед, уран и индустриални минерали - геологията отново се оказа икономическа и геополитическа тема.
"Тази промяна вече е формализирана на ниво политика в ЕС. Европейският Законодателен акт за критичните суровини поставя акцента върху подготвените проекти. Не е достатъчно една държава да има ресурси - необходимо е те да бъдат проучени, оценени и подготвени до степен, в която могат да се превърнат в реални инвестиции.
Затова въпросът пред България днес е по-скоро в състоянието на проучванията и наличието на подготвени обекти, а не в самото наличие на полезни изкопаеми", посочва в коментар за Money.bg изпълнителният директор на Българската минно-геоложка камара доц. д-р инж. Иван Митев.
доц. д-р инж. Иван Митев
Понастоящем геоложките проучвания за нови находища в България са сравнително ограничени спрямо потенциала на страната. Голяма част от наличните данни са от изследвания преди десетилетия, някои от времето на социализма. Те са ценни, но често остарели или непълни по днешните стандарти. Финансирането от държавата за проучвания е недостатъчно, а частните усилия се сблъскват със сложна нормативна уредба, неясни права за ползване на земята и обществен натиск. В резултат районите с потенциал остават непроучени, а подготовката за нови находища не е на необходимото ниво.
Според експертите проучването на ново находище отнема поне 5 години, а има случаи, когато е продължавало повече от 20 години. Този времеви диапазон, съчетан с динамични пазари, е голямо предизвикателство за всяка инвестиция в минния сектор.
Липсва последователна национална политика за подземните ресурси. В България все още няма официално определен списък на стратегическите за страната суровини и проектите с различна икономическа значимост, което прави подготовката на нови находища трудно предвидима.Съществено отражение оказва и организацията на административните процедури.
"Голяма част от времето при един минен проект се губи в административните етапи - съгласувания, оценки и обжалвания. Основният проблем не е броят на процедурите, а тяхната нелинейна структура - проектът се връща многократно към едни и същи институции на различни етапи, което на практика прави сроковете трудно предвидими", посочва още изпълнителният директор на БМГК.
В потвърждение на анализите на бранша са и изводите от последния доклад на Европейската сметна палата, който определя продължителните и фрагментирани разрешителни режими и липсата на координация между институциите като сред основните пречки пред развитието на минни проекти в ЕС.
На този фон ЕС вече говори не само за "зелена трансформация", но и за стратегическа автономия. Новите европейски политики насърчават ускорено проучване, добив и преработка на критични суровини, включително чрез опростяване на разрешителните режими и подкрепа за възраждане на съществуващи находища.
Източник: iStock
Паралелно обаче се засилва и напрежението между екологичните цели и индустриалната реалност - конфликт, който вече е видим в редица държави членки и тепърва ще се задълбочава.
У нас - ресурси има, данни няма
България обективно влиза в този разговор със сериозно закъснение. Страната разполага с традиционни ресурси - въглища, медни и оловно-цинкови руди, инертни материали, както и с индикации за стратегически елементи като литий, германий и редкоземни метали. Всеизвестен факт е, че почти половината (43%) от територията й е нефтогазоносна.
Геоложките знания обаче са остарели и фрагментирани. През последните години почти не се провеждат мащабни държавни геоложки проучвания. Частните инвестиции са ограничени поради процедурни затруднения, регулаторна несигурност и обществен натиск.
Показателен пример е уранът. България има история в добива му, включително действащи мини до началото на 90-те години. Днес темата за урановите ресурси отново се появява на фона на европейския дебат за ядрената енергия като част от нисковъглеродния микс, но без реална геоложка база, обществено доверие или институционален капацитет за нова оценка на потенциала.
Ограничените хоризонти на старото и новите перспективи
Политиката се фокусира върху удължаване живота на съществуващи мини, вместо проучване на нови. Това е по-малко конфликтният вариант, но в дългосрочен план ресурсната база се изчерпва. Първите икономически сигнали вече са факт: добивната промишленост отчита спад на промишленото производство от 22,3%, което показва, че секторът губи инерция, а инвестиционният хоризонт остава ограничен.
В последната година най-после се заговори високо, че страната ни и Европа са без систематични проучвания през последните 30 години, въпреки наличието на значителен потенциал. Архивите съдържат стотици проби и разработки от последния век, които сочат наличието на редкоземни елементи в Маришкия басейн и други региони, но проучванията са стари и изискват актуализация.
Възобновяването на проучванията включва старите мини, където освен въглища се добиват и инертни материали на дълбочина над 70 метра, което крие възможности за откриване на нови ресурси. Държавата планира да включи Българския енергиен холдинг, като се създаде нова дирекция или компания, подобна на Национален геоложки фонд, за възстановяване на капацитета и привличане на млади експерти.
Като стъпка в правилната посока може да бъде прието стартирането на 5-годишна Национална научна програма за критичните суровини, обединяваща 14 университета и научни организации. Целта на програмата е проучването на редкоземни материали, енергийни ресурси и социално-икономическите ефекти на добива, като се финансират стратегически проучвателни дейности.
Бъдеще между екологията и индустрията
И така, България се оказва в добре познатата европейска дилема: как да съчетае екологичните цели с нуждата от суровини, без които нито енергийният преход, нито индустриалната трансформация са възможни. Страната тръгва от по-слаба стартова позиция - с изостанали геоложки проучвания, ограничен обществен дебат и липса на дългосрочна държавна стратегия за подземните ресурси.
Именно тук се отваря въпросът, който тепърва ще става все по-неизбежен: може ли България да участва пълноценно в европейската суровинна политика, без първо да инвестира в проучване и осъзнаване на собствените си ресурси?
USD
CHF
EUR
GBP
