В период на висока несигурност, когато инфлацията, лихвите и цените на активите променят поведението на домакинствата по-бързо от статистиката, депозитите се превръщат в един от най-чистите индикатори за обществената психология. Те показват не просто колко пари има в системата, а как хората мислят за риска, бъдещето и сигурността си. Сравнението между Германия и България в този контекст не е сравнение между "богата" и "бедна" страна, а между два различни модела на спестяване, оформени от история, доходи, имотна култура и институционално доверие.
Графиката за депозитите в Германия показва една много "немска" история: плавно, почти без прекъсване натрупване на дребни депозити, което към 31.12.2025 г. достига около 2.995 трилиона евро по данните от терминала, тоест мащаб, който вече сам по себе си е макро фактор, а не просто статистика.
В България огледалото е по-малко като абсолютна сума, но по-остро като динамика: депозитите на домакинствата и НТООД са 107.076 млрд. лв. към края на декември 2025 г., което е 47.7% от БВП, при годишен ръст 19.8%. Тук първата прилика е психологическа, не числова: и в двете страни банковият депозит е "убежище по подразбиране", но причината е различна - в Германия това е култура на дисциплина и цена на сигурността, а в България все по-често е комбинация от ускорено натрупване на свободни наличности, номинален доходен ръст и цикличен страх да не се изпусне удобният момент за подреждане на парите в банковата система.
Разликата в мащаба става видима, когато го преведем в "на човек". Германия е около 83.4 млн. души (1 януари 2024 г.). България е 6 437 360 души към декември 2025 г. (по данни на Евростат, публикувани през агрегирана серия). Ако приемем немските дребни депозити около 2.995 трилиона евро, това е порядък около 36 хил. евро на човек; при България 107.076 млрд. лв. са около 54.8 млрд. евро по фиксирания курс, тоест приблизително 8.5 хил. евро на човек. Самото съотношение е ключът: при сходна интуиция "парите да са на сигурно", Германия е в режим на натрупан запас, докато България е в режим на догонващо натрупване, при което темпът изглежда впечатляващ, но базата е различна.
Тук идва вторият слой - покупателната способност и доходите, защото депозитите не са морална категория, а функция на това колко остава след разходите. По данни на Евростат брутният вътрешен продукт на човек по стандарт на покупателна способност за 2024 г. е 115 за Германия (ЕС=100) и 66 за България, което означава, че германската икономика стои над средното за съюза, а българската - значително под него.
В доходите картината е също толкова ясна: средните брутни месечни възнаграждения за пълен работен ден в Германия са 4 479 евро за 2023 г. и 4 702 евро за 2024 г. по федералната статистика. В България Националният статистически институт отчита средна брутна заплата 2 580 лв. за септември 2025 г., тоест около 1 320 евро. Разликата не е просто "колко печелиш", а колко лесно превръщаш дохода в спестяване: при по-високи доходи и по-дълга традиция на пенсионни и застрахователни буфери Германия акумулира по-голяма абсолютна маса депозити, докато България по-често използва депозита като временен "паркинг" преди следващата голяма покупка - най-често жилище.
Именно жилищата обясняват защо спестовната култура изглежда сходна на повърхността, но е различна по структура. В Германия наемането е системна норма: над половината население живее под наем, като делът на наемателите е 52.8% през 2024 г., най-висок в ЕС. Това автоматично означава по-нисък дял на собственост и по-висока нужда от ликвиден буфер, защото наемният модел е мобилен, но и по-чувствителен към шокове в разходите.
България е на другия полюс: делът на собствеността е около 86.1% през 2025 г. по серия на Евростат, което е структурна характеристика, а не мода. Когато собствеността е почти универсална, "богатството" често е заключено в имот, а депозитът става инструмент за оборот и сигурност, не толкова за натрупване на голям ликвиден портфейл. Това е и причината България да има едновременно висок дял собственост и видима склонност към депозиране - двата модела не се изключват, просто работят в различни части на баланса на домакинството.
Ако добавим и броя на депозитните сметки, картината за България става по-плътна. Международната серия на Международния валутен фонд, публикувана през ФЕД, показва 1 634.49 депозитни сметки на домакинствата в търговски банки на 1 000 възрастни за 2024 г. в България, тоест средно повече от една и половина сметки на възрастен човек. Това е практична, ежедневна характеристика: множество сметки, разделяне на цели, "пликове" в банков вид, което подсилва тезата за депозита като управленски инструмент, а не като единствена форма на богатство.
Съпоставим показател за Германия съществува в същото семейство международни индикатори, но тук по-важното е логиката: при германския модел на по-масово наемане и по-скъпи жизнени разходи буферът има по-ясна функция "за всеки случай", докато при българския модел, където имотът е по-често центърът на семейната стратегия, депозитът играе ролята на мост между дохода, ремонта, самоучастието по кредит и следващата сделка.
Историческата аналогия е проста: Германия прилича на система, която е натрупвала ликвидност десетилетия наред като част от обществен договор "стабилност срещу умереност", докато България прилича на фаза на ускорено догонване, в която спестяването расте бързо, но все още се мери спрямо нуждата да се конвертира в реален актив, най-вече жилище; и в двата случая историята тук не е числото, а това кой риск хората се опитват да купят с депозит - германецът купува предвидимост, българинът купува свобода на следващото решение, а еуфорията и несигурността вървят паралелно точно защото депозитът е едновременно убежище и стартова площадка.
Материалът е с аналитичен и образователен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
USD
CHF
EUR
GBP
