"Румъния открива огромни залежи, Турция открива огромни залежи, само ние поради една или друга причина все не успяваме". Думите са на енергийния експерт Симеон Белорешки по повод сондажите за газ в българската част на Черно море, които от много време не дават резултат. През седмицата обаче бившият президент на страната Росен Плевнелиев загатна публично по време на раздаването на наградите на Германо-българската търговско-индустриална камара, че скоро може да има положителни новини в тази посока.
Според експерта, геодезичната логика предполага България да се сдобие с природен газ в близкото бъдеще, но насложените позитивни очаквания разсейват какво реално ще се случи при такъв сценарий.
"Дори да се открие газ сега, процесът, който нормално трябва да извърви едно находище, за да стигне до реална продукция и газът да може да се използва и продава, е от порядъка на 6-7 години. Тоест днес се открива газът, след това се правят допълнителни проучвания, взема се окончателно инвестиционно решение и така нататък — става дума за процес, който обичайно отнема около 6-7 години. Има редки изключения, при които това става за 4-5 години, но при българските условия говорим по-скоро за хоризонт от 6-7 години", коментира Белорешки в студиото на Money.bg.
Има и друго - дори да бъде открит такъв ресурс, той няма да потече към българските тръби, а ще бъде продаван навън на борсови цени, а приходите ще се разпределят според концесионния договор между държавата и чуждите компании, които разработват находището.
Години наред газова суша
Експертът посочва, че както едни държави и компании имат интереса да открият находища, така други работят точно в обратната посока - да им попречат.
"Няма причина да няма. Защо ние не можем да открием? Имаше едно интервю на Сашо Дончев преди две-три години, в което той намекна по темата, защото и преди е имало сондажи, които са се оказали сухи.
Той обясняваше, че първият сондаж е само начална стъпка. Ако се открие газ, след това се правят допълнителни сондажи, за да се докаже дали находището е икономически изгодно за добив. Там не беше казано директно, но беше намекнато, че може да е имало нещо като саботаж на този сондаж. Сондажът е бил правен от западна фирма, която работи и за други компании. Да не влизаме в конспирации — това са неща, които се говорят под сурдинка и няма как да бъдат доказани. Но е наистина странно — на север в Румъния има, посредата при нас няма, а на юг в Турция има".
Белорешки все пак уточнява, че извън офшорните находища в Черно море в България има данни и за конвенционален газ на сушата, който също остава неизползван. "В България има сондажи за конвенционален газ, не говорим за шистовия газ, който беше спрян по други причини. Но има находища, които по различни причини също не се експлоатират. Което също е странно", посочва той.
Собствен газ не означава по-евтин газ за българските потребители
Според експерта обаче дори при откриване на значително находище, България трудно може да разчита на драматична промяна в икономическата си ситуация, тъй като страната остава сравнително малък пазар за природен газ. Потреблението у нас се движи около 2,7-3 милиарда кубични метра годишно, като тенденцията през последните години е по-скоро към спад. Големите индустриални потребители са ограничени, а част от сегашното потребление е съсредоточено в топлофикациите, които в следващите години така или иначе ще трябва да преминат към по-нисковъглеродни решения.
"От тази гледна точка българският пазар не е толкова интересен като консумация. Затова и при добив голяма част от газа естествено ще бъде насочена към износ", коментира Белорешки. Той предупреждава и срещу широко разпространеното очакване, че собствен добив автоматично означава по-евтина енергия. "Примерите показват друго. Великобритания има сериозен добив в Северно море, но цените на електроенергията там са сред най-високите в Европа. Същото е и в Австралия, която е един от големите износители на втечнен газ - там също местните потребители не се радват на евтин газ, защото износът е по-изгоден", обяснява той.
Дори когато има находище, икономическата логика е продукцията да се продава там, където цената е най-висока, а не непременно да остава на местния пазар.
USD
CHF
EUR
GBP
