Испания се готви за необичаен обрат във фискалната си история - през 2026 г. страната ще отчете по-нисък бюджетен дефицит от Германия. Нещо, което не се е случвало близо две десетилетия, пише Financial Times. За бивш "пациент" на еврозоната това е резултат от години стабилен растеж и по-високи данъчни приходи.
Според най-новите прогнози на Банката на Испания дефицитът ще се свие до 2,5% от БВП през 2025 г., а година по-късно - до 2,3%. На обратния полюс Германия се очаква да задълбочи дефицита си от 2,3% тази година до над 3% през 2026 г., като експертите предупреждават, че след това показателят може да се доближи до 4%.
Парадоксално, почти две десетилетия след дълговата криза, държавите, някога заклеймявани като PIIGS - Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания - сега демонстрират по-устойчива фискална траектория от големите двигатели на блока, Германия и Франция. Във Франция опитите за орязване на разходите дори доведоха до политически сътресения.
"Фискалните траектории ясно показват колко се е променил редът в еврозоната след кризата", казва пред Financial Times Карстен Юниус, главен икономист в швейцарската банка J. Safra Sarasin.
Подобреният икономически профил на Испания вече се отразява на пазара на облигации. Разликата между лихвата по 10-годишните испански книжа и германските Bund-ове се сви до около 0,5 процентни пункта - най-ниското равнище от преди дълговата криза. В резултат Испания вече финансира дълга си по-евтино от Франция, дълго смятана за един от най-сигурните заемодатели в еврозоната.
Възходът напомня за периода 1999-2007 г., когато силната експанзия позволи на Мадрид да поддържа по-добри бюджетни показатели от Берлин, преди балонът на недвижимите имоти да предизвика банкова криза и да доведе до европейската помощ от 41 млрд. евро.
Днес Испания е сред най-бързо растящите развити икономики: средният тримесечен растеж от началото на 2022 г. е 3,9% срещу едва 0,3% в Германия. За 2026 г. МВФ прогнозира 2% ръст - почти наравно със САЩ. Анализатори от Pantheon Macroeconomics посочват, че докато германският инвестиционен цикъл е буквално заседнал, в Испания инвестициите остават двигател на растежа.
Комбинацията от имиграция, силен туризъм, по-ниски енергийни разходи и публично финансиране - включително средства от ЕС - подхранва разширяването. Правителството очаква тази година първичен бюджетен излишък за първи път след 2007 г.
Парадоксално, политическата парализа също подпомага фискалната дисциплина. Кабинетът на Педро Санчес не успя да прокара нов бюджет и страната функционира по разходната рамка от 2023 г. Това блокира нови големи харчове, макар че правителството все пак увеличи военните разходи чрез позволени корекции в правилата.
Риск обаче остава: държавният дълг на Испания е 100,4% от БВП - далеч над германските 64,4%. Банката на Испания предупреди в последния си доклад за финансова стабилност, че високата задлъжнялост е "уязвимост", която ограничава възможностите за реакция при бъдеща криза - предупреждение, повторено и от експерти, цитирани от FT.
Германия, която доскоро се радваше на бюджетни излишъци, сега плаща цената на забавени инвестиции - разпадаща се инфраструктура, проблемни железници и ограничени военни запаси. Инвазията на Русия в Украйна, вторият мандат на Доналд Тръмп и натрупаните вътрешни дефицити доведоха до исторически обрат: канцлерът Фридрих Мерц разхлаби конституционната "дългова спирачка" и отвори път за до 1 трилион евро дългово финансирани разходи за инфраструктура и отбрана.
Критиките обаче се засилват, че част от новите заеми отиват за социални плащания и данъчни облекчения. "Не бива да се пропиляват възможностите, които тези фондове дават", предупреди Моника Шницер, председател на германския Съвет на икономическите експерти.
USD
CHF
EUR
GBP
