За текущата 2025 г. в България имаме огромно разминаване между бюджетен дефицит на касова основа и дефицит на начислена основа. Правилният подход е, да изчисляваме дефицита на начислена основа, което означава реално какви са бюджетните разходи, независимо дали са разплатени или не. Т.е. да вземем под внимание и задълженията. И реално какви са бюджетните приходи, независимо дали са платени или не.

Това каза в интервю в студиото на Money.bg Пламен Донев, член на УС на Института на дипломираните експерт счетоводители и ръководител на направление "Данъчна и счетоводна методология".

Има и друг голям проблем с държавните финанси, посочи експертът. Той припомни, че в края на август 2025-та година се взе решение за увеличаване на капитала на Българската банка за развитие (ББР), но не е станало ясно точно с каква цел се прави това.

Снимка 743536

Но това, което по принцип трябва да се прави в такива случаи е, парите по проектите да се дават от съответното отговорно министерство, и това да се отчита като бюджетен разход, смята експертът. "Говорим за 4 милиарда лева, т.е. малко над 2 милиарда евро." Докато в случая, въпросните средства са били отчетени като инвестиция. А по принцип за да се приеме това за инвестиция, тя трябва да бъде доказана по всички международни стандарти и дружеството да е доходоносно.

Друг критерии за инвестиция е, за какво ще се ползват средствата. Ако банката ще дава тези пари за проекти, които са печеливши - т.е. тя ще може да възстанови отпуснатите кредити и да реализира лихвен приход - това означава банката да разполага напълно свободно с тези средства. Тя да реши дали да дава тези пари на дадена община или на определени ВиК дружества. И ако това са наистина печеливши кредити, защото кредитополучателите имат добра кредитоспособност, то и всички други търговски банки биха го правили - а не би било задача само ББР, обясни Донев.

И нещо повече - въпреки натрупаните загуби на ББР в предишни години, тя има достатъчно ликвидни средства и има добра капиталова адекватност. Всъщност банката може да финансира такива проекти и с текущите ресурси, без да е необходимо 4 милиарда лева да бъдат манипулирани, каза дипломираният експерт счетоводител.

Но тук основният мотив е това, че ако банката не може свободно да разполага с въпросните средства, а трябва да финансира конкретно посочени от държавата проекти, това означава, че изпълнява функциите на държавната политика, разясни казуса експертът. По думите му, това е още един аргумент, че това са бюджетни разходи, а не финансова инвестиция.

Всичко това означава, че тези допълнителни 4 милиарда лева или 2% от БВП за 2025 година няма как да не бъдат отчетени на начислена основа, т.е. по методологията на Евростат, като бюджетен разход. Което пък означава, че истинският бюджетен дефицит за текущите 2025 година е минимум 5%, обобщи Пламен Донев.

Според него, това е минимума на тазгодишния дефицит, взимайки предвид само въпроса с ББР. Но когато се вземат под внимание и други неща - като капиталните разходи, които не са разплатени, и т.н., то "най-грубо между 6% и 9% е истинският бюджетен дефицит за текущата 2025 година", смята експертът.

А за следващата 2026 г. - ако не се направи рязко орязване на разходите в бюджета - това означава, че дефицитът отново ще бъде между 6% и 9%, предупреди Пламен Донев.

Що се отнася до планирания да бъде взет през следващата година държавен дълг, финансовият експерт прогнозира, че неговите лихви ще бъдат по-високи от настоящите. А разходите на държавата по лихвени плащания ще са все по-големи.

Вдигането на прага за регистрация по ДДС ще отвори дупка в бюджета за около 200-400 милиона лева

Вдигането на прага за регистрация по ДДС ще отвори дупка в бюджета за около 200-400 милиона лева

Гост на Money.bg e Пламен Донев, старши мениджър "Корпоративни данъци" в "Делойт България"

Цялото интервю гледайте във видеото!