Не може да се види или докосне, но разтърсва пазарите и привлича инвестиции. Изкуственият интелект (ИИ) се превърна в обект на желание за технологичните гиганти, които вливат астрономически суми в неговото развитие, подхранвани от рекордни печалби.
Другата страна на това безумие са съкращенията на работна ръка с автоматизацията като фон, обявени от мултинационални компании като Amazon, Meta и UPS, които заплашват да разширят въздействието на новите технологии върху още една област: публичните финанси.
По-малко работещи хора означава по-малко данъкоплатци, така че въпросът естествено възниква: ако машините и алгоритмите заместват хората в работата им, не трябва ли и те да покриват данъците, които хората престават да плащат? Отговор на този въпрос търси в. El Pais в свой материал.
Трудът като данъчна основа
Трудът, чрез подоходния данък и социалноосигурителните вноски, е една от опорите на данъчните системи на почти всички държави, а въздействието на автоматизацията върху данъчната основа не е нова грижа.
През 2019 г. нобеловият лауреат Едмънд Фелпс предложи данък върху роботите, за да се поддържат социалните придобивки. Малко по-рано Бил Гейтс, основател на Microsoft, предложи да се прилага същото данъчно бреме към роботите, каквото биха понесли работниците, които заместват.
"Тенденцията към автоматизация и AI може да доведе до намаляване на данъчните приходи. В Съединените щати например около 85% от федералните данъчни приходи идват от трудовите доходи", казва пред испанския вестник Санджай Патнайк, директор на Центъра за регулация и пазари в "Брукингс".
Той предлага правителствата да се справят с "рисковете, създавани от AI", като увеличат данъчното облагане на капиталовите печалби, вместо да създават специфичен данък, поради трудностите при неговото проектиране и изкривяванията, които може да генерира.
Несигурни прогнози
Въздействието на генеративния AI - този вид, способен да създава съдържание по заявка, все още е несигурно, както в положителен план (подобрена производителност и икономически растеж), така и в негативен (загуби на работни места).
Въпреки това прогнозите са смесени. Goldman Sachs например прогнозира, че AI ще увеличи глобалния БВП с 7% през следващото десетилетие; МВФ предвижда принос до осем десети от процентен пункт годишно към растежа до 2030 г. От друга страна, Международната организация на труда прогнозира, че един от всеки четирима работници по света, концентрирани в страните с високи доходи, заема длъжност с известна степен на излагане на изкуствения интелект, но същевременно предвижда, че повечето работни места ще бъдат трансформирани, а не унищожени.
"Знаем, че ще има въздействие, но е трудно да го количествено определим", потвърждава Лус Родригес, професор по трудово право и бивш испански държавен секретар по заетостта. "Предишната вълна на автоматизация засегна заетостта в средата на производствената верига; генеративният изкуствен интелект прицелва по-високо в стълбата, по-квалифицирани работни места, които изискват критично мислене", обобщава тя.
Данъчният дисбаланс
Даниел Валденстрьом, професор в Стокхолмския институт за индустриална икономика, отхвърля идеята за специфичен данък върху AI, твърдейки че не е имало значително увеличение на безработицата дори в САЩ, родното място на тези нови технологии. Той също подчертава трудността при точното му дефиниране: "Какво са автоматизацията, роботите или AI? Чип, хуманоиден робот, приложение или компютърна програма? Никога няма да можем да го дефинираме точно."
Международният валутен фонд също се включи в дебата. В доклад, публикуван миналото лято, икономистите на организацията достигнаха до смесен извод: не препоръчаха специално облагане на ИИ - тъй като това може да задуши производителността и да изкриви пазара - но призоваха правителствата да останат бдителни срещу потенциални деструктивни сценарии. Техните предложения включваха повишаване на данъците върху капитала, създаване на допълнителен данък върху "прекомерните" корпоративни печалби и преразглеждане на данъчните стимули за иновации.
Карл Фрей, доцент по изкуствен интелект и заетост в Оксфордския университет, поддържа подобна гледна точка: не подкрепя данък върху ИИ, но признава, че данъчната система е станала неуравновесена. "В много икономики на ОИСР сме видели увеличение на подоходните данъци и намаление на данъците върху капитала", отбелязва той. Тази система стимулира компаниите да инвестират повече в автоматизация, отколкото в технологии, създаващи работни места.
Скорошните действия на големите технологични компании оправдават тази загриженост. Amazon например обяви 38% увеличение на печалбите и многомилионни инвестиции в ИИ, като едновременно съобщи за 14 000 съкращения по света. Междувременно корпоративните данъчни ставки са се сринали през последното десетилетие в страните от ОИСР от 33% през 2000 г. до сегашните 25%; данъчната тежест за работниците е намаляла с едва 1,3 процентни пункта за същия период.
Неравенството расте
В най-добрия сценарий новите работни места, създадени от изкуствения интелект, биха могли да бъдат "по-продуктивни, по-добре платени и по-достъпни", прогнозира Патнайк.
Въпреки това латентният риск остава, че процесът няма да бъде автоматичен. Създаването на работни места може да закъснее, по-малко квалифицираните специалисти може да се борят да се адаптират и може да възникне разрив между страните и между производствените сектори.
"Технологията и изкуственият интелект произвеждат социални въздействия, които са релевантни за политиката. Не можем да позволим технологичен детерминизъм", твърди Родригес. "Дебатът е необходим и ние ще отидем там, където искаме да отидем."
USD
CHF
EUR
GBP
