Когато наскоро бе запитан как печалбите от изкуствения интелект могат да бъдат справедливо разпределени, Джефри Хинтън, компютърен учен и "кръстник на AI", отговори с една дума: "Социализъм."

Дори технологичните магнати намекват за споделяне на благата. "Обществото много бързо ще каже: "Добре, трябва да имаме нов икономически модел, при който споделяме това и го разпределяме между хората", заяви главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман.

В свят, в който непрекъснато говорим за застрашени от AI икономики и бъдеще отвъд заетостта, една концепция отново си проправя път - говорим за безусловния базов доход (ББД). Quartz разказва за него в свой материал.

Радикална политика с дълга история

Безусловният базов доход се счита за "радикална политика", при която всички получават пари без проверка на доходите, без условия и на достатъчно високо ниво, за да живеят без икономическа несигурност.

Безусловният базов доход: Стъпка към края на света

Безусловният базов доход: Стъпка към края на света

Въвеждането на подобна мярка се появи отново сред политическите идеи, но това ще е пагубно за икономиката, стандарта на живот и хората

Концепцията не е нова - през 1797 г. Томас Пейн предложи всички граждани да получават еднократна сума, финансирана от данък върху наследената земя. Идеята се завърна по време на движението за граждански права, като Мартин Лутър Кинг-младши пише през 1967 г. за "гарантиран доход" като начин за изкореняване на бедността.

Сега, сред нарастващите страхове за въздействието на автоматизацията, ББД се превръща от утопична идея в емпирично изследвана възможност. McKinsey прогнозира, че до 2030 г. 30% от сега съществуващите работни места в САЩ биха могли да бъдат автоматизирани.

Goldman Sachs предвижда изместване на 6-7% от работната сила, което би довело безработицата до около 12%.

Какво ни показват 5 десетилетия експерименти с безусловния базов доход

Какво ни показват 5 десетилетия експерименти с безусловния базов доход

Човечеството можеше да достигне до същото заключение и чрез логика и да си спести милиарди долари

В тежко зависима от аутсорсинга и IT икономика като българската вероятно процентът на ненужните кадри би могъл да се окаже още по-голям.

Икономическата математика

Мартин Форд, футурист и автор на "Възходът на роботите", твърди, че обществото трябва да "намери механизъм да достави покупателна способност в ръцете на потребителите." Оценките сочат, че ББД от 10 000 долара годишно би струвал 3 трилиона долара - три четвърти от федералния бюджет.

Илон Мъск предвижда нещо по-амбициозно: "Ще има всеобщ висок доход, не само базов."

Но тук идва първият проблем: 10 000 долара не биха компенсирали досегашните доходи на най-засегнатите - висококвалифицираните служители. Професиите в най-голям риск са програмисти, юридически асистенти, счетоводители - именно белите якички, които представляват непропорционално голям дял от икономическата активност.

По-мързеливи или по-креативни: как ще ни се отрази универсалният базов доход?

По-мързеливи или по-креативни: как ще ни се отрази универсалният базов доход?

Новият експеримент, който Германия започва, най-накрая има потенциала да отговори

Десетте процента най-високоплатени домакинства в САЩ отговарят за почти половината от общото потребителско потребление.

Финансирането си остава препъникамък

AI се очаква да увеличи световния БВП с между 7 и 25 трилиона долара. Идеята е ББД да се финансира чрез данъчно облагане на нарастващия капитал - предполагаемо корпоративен данък. Но това изисква две неща: убеждаване на законодателите и своевременност.

Първото е "извънредно трудно", признава Форд, особено когато Конгресът е приел данъчни облекчения за бизнеса от 1,1 трилиона долара. Освен това тази година Силициевата долина спечели още по-голямо влияние във Вашингтон. Трудно е да си представим OpenAI, Meta и Google да подкрепят държавата да изземе техните печалби.

Второто притеснение е време: какво ще стане, ако масовата безработица настъпи преди AI да е генерирал трилионите долари? "Притеснението ми е, че безработицата започва първа и това ще има огромно въздействие", казва Форд. За разлика от пандемията COVID, когато белите якички работеха от вкъщи, AI ще засегне именно тях - с потенциално по-драматичен ефект върху икономиката.

Вътрешните недостатъци на политиката

Най-мащабният експеримент с базов доход досега, проведен от OpenResearch между 2020 и 2023 г., даде 1000 долара месечно на хиляда домакинства. Резултатите показаха, че получателите използваха парите за основни нужди, но "средните ефекти бяха ограничени" - без значими подобрения в здравето или образованието.

Дарон Аджемоглу, носител на Нобелова награда по икономика от MIT, твърди, че ББД има белезите на римските "хляб и зрелища" - успокоение на масите вместо реални икономически възможности. Той предупреждава, че заместването на цялата социална помощ с безусловен доход би било "ужасна идея", защото хора със сериозни здравословни проблеми биха могли да бъдат лишени от адекватна грижа.

Краят на експертизата?

Професор Дейвид Аутор от MIT оспорва разговорите за масова безработица като пораженчески и не смята, че подобно развитие е неизбежно. AI има потенциала да създаде нови, по-добри работни места и да "преоформи стойността на човешката експертиза", позволявайки на повече работници да участват във вземането на решения от по-високо ниво.

Форд обаче е скептичен. По негово мнение AI не може да се сравнява с предишни технологични революции, защото замества основната ни компетентност - познанието. Ако бъде постигната свръхинтелигентност, трудно е да си представим защо бизнесите биха използвали хора за вземане на решения.

Парадоксът, за който предупреждаваше Маркс, може да се материализира: капитализмът, движен от ефективност, създава толкова много полезни неща, че прави хората излишни. Останали с несъвършена политика като ББД, може би наистина ще чуем "Казах ви го" от гроба на философа, пише Quartz.