Безусловният базов доход: Стъпка към края на света

Покрай икономическият срив, в който се намира Испания, правителството предложи идея за въвеждане на т.нар. "гражданска заплата". На практика той трябваше да представлява безусловен базов доход (ББД), но бързо се видоизмени в диференцирана ставка за засегнатите семейства.

Въпреки че тя не беше приета, заради кризата ББД отново се спряга като решение за икономическите беди. Има само един проблем: подобна идея може да доведе само до икономическо и социално унищожение.

Дисекция на ББД

Първото споменаване на ББД е в памфлета на американския мислител Томас Пейн Agrarian Justice от 1797 г., в който той посочва, че държавата трябва да дава на всеки "базови доходи". Учудващо, това не е само "лява" концепция. В последствие подобна теза е защитавана дори от шампиони на свободния пазар като Милтън Фридман и Фридрих фон Хайек.

По своята същност, ББД представлява гарантиран месечен доход на жителите на територията на една държава, който, както стана ясно, се осигурява от правителството - на практика свободни пари "от въздуха", независимо дали работиш, или не. Разликите при идеолозите на този вид доход е произходът на средствата. Според някои, те могат да бъдат осигурени от достатъчно висок плосък данък, какъвто вече имаме в България. Според други, за да се набавят те, косвените данъци като данъкът върху добавената стойност трябва да се изстрелят - дори има предложения за ДДС от 400%.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Друга разлика между защитниците на ББД е целта, която ще постигне чрез плащането. Милтън Фридман си е представял, че по този начин може да се оптимизира бюрокрацията и да се помогне на хората да се върнат на пазара на труда (защо ще го правят, ако получават пари от нищото, остава загадка). Тоест говорим за краткосрочна политика, въпреки че, както е известно, няма нищо по-постоянно от една правителствена програма.

Според други, това трябва да е постоянна система за преразпределение, с която ще се понижи "неравенството" и ще се повиши общият стандарт на живот. Според тях подобна мярка може трайно да подпомогне населението на една страна.

Математическата невъзможност на ББД

И двете концепции са тотална утопия. Първата проверка, на която ще я подложа, е изцяло математическа. Официалната линия на бедността в България е 314 лв. на човек, а според изчисления на КНСБ от януари тази година, едно четиричленно семейство може да живее нормално с доход от 2517 лв., т.е. при двама работещи възрастни всеки от тях трябва да получава по 1259 лв.

Ако разделим тази сума на четири обаче, защото не всеки има четиричленно семейство, се получават по 629,5 лв. на човек. Това е с почти 20 лв. повече от минималната работна заплата от 1 януари тази година и тъй като целта на ББД все пак често е да осигури възможност за "нормален" начин на живот, ще използвам тази сума.

По данни на Националния статистически институт, жителите на България над 19-годишна възраст са 5 632 247 души. В калкулацията включвам лицата в пенсионна възраст, защото доходът е безусловен, но изключвам децата, защото те нямат право на труд, т.е. логиката на държавата е, че за тях доходите, изглежда, са нещо лошо. А и в крайна сметка в най-добрия случай всяко от тях има майка и баща, които да го издържат.

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Има и друга причина да включа пенсионерите - както стана ясно по-горе, според някои теоретици идеята е чрез ББД да се оптимизира администрацията. На практика включвайки пенсионерите, можем изобщо да елиминираме пенсионната система, което ще се отрази негативно на пенсионноосигурителните фондове, но в крайна сметка ще постигне целта държавата да раздава средства само от едно ведомство.

От тук нататък е елементарна математика, като все пак по-долу ще разгледам и сценарий, при който хората в пенсионна възраст не получават ББД.

Таблица: Разходи за ББД в България

Източник: Собствени сметки

Проектобюджетът на България за тази година е на стойност 46,8 млрд. лв., като в това число не са включени актуализациите с изтеглянето на нов дълг. От таблицата по-горе ясно се виждам, че чисто монетарно, поне според финансовите параметри, държавата ще може да си позволи да издържа система на ББД... ако спре да прави абсолютно всичко друго. В повечето сфери това несъмнено ще доведе до подобряване на ситуацията, а с остатъка от 4,3 млрд. лв. ще може да издържа различните правителствени бюра, както и самата Агенция за доходите, както може да се нарича администрацията, раздаваща ББД.

Тук дори не включвам сложни въпроси от сорта на: как държавата ще гарантира, че в края на всеки месец ще разполагаеми активи от над 3,5 млрд. лв., за да може да изплаща безусловния базов доход, защото в живия живот нейният бюджет се формира постепенно. Тя не започва годината с цялата сума от 46,8 млрд. лв., които после се отделят по месеци.

Казано иначе, математически е невъзможно държавата да осигури хипотетичните доходи от почти 630 лв. на човек на месец за ББД. Но има още много аргументи.

Икономическите последици от ББД

• Ефекти върху заетостта

Данните на Института за пазарна икономика към 2017 г. показват, че повече от половината заети в България или около 1,9 млн. души, са получавали месечни доходи под кривата на бедността по това време или малко над нея. През последните няколко години постъпленията нарастват, а безработицата спадна до рекордни стойности. Така че можем да понижим техния брой до 1,5 млн., което все пак прави 46% от заетите, които през последното тримесечие на миналата година са 3,2 млн. души според НСИ.

Колко време ще е необходимо за намаляване на безработицата?

Прогнозата ще ви изненада, а според Фед реалната безработица е значително по-висока от официалната

E, ако най-нископлатените в страната са изправени пред избора да получават доходи и да работят или да получават доходи и да не работят, кое биха избрали? Разбира се, че второто! Със сигурност някои от тях обичат работата си, но това едва ли е вярно за повечето, които работят, за да могат да се издържат. Това означава грандиозен срив на производителността на икономиката като цяло.

Отделно трайното задържане извън работната сила води до много сериозни психо-физиологични увреждания. От ръста на феномени като алкохолизма, наркоманиите, незадравословното хранене и други до домашното насилие. Освен, че те имат икономическа цена, измерена през разходите за здравеопазване например, сами по себе си те просто унищожават семейства, индивиди и животи.

• Геноцид на предприемачеството и инвестициите

Както стана ясно, водещите предложения са за финансиране на системата на ББД чрез увеличаване на данъците, независимо дали преки или косвени. Какво се случва с бизнес средата, когато властите говорят за вдигане на данъците? Влошава се. Това е вярно дори само при говорене за подобна мярка, камо ли при въвеждането ѝ.

Влошаване на бизнес средата означава отлив на инвестиции и дестимулиране на предприемачеството. Казано иначе, единственото, което действително ни прави по-богати - производството на повече стоки и услуги, ще бъде сериозно подринато.

Какви мерки предприемат компаниите у нас, за да оптимизират на разходите в момент на криза?

Половината от тях очакват негативно влияние в рамките на 18 месеца

Тук има и друг момент. Дори и някой да иска да назначава служители, средата ще е по-тежка за него и поради факта, че ще трябва да им обещае още по-високи заплати, отколкото иначе щеше да е необходимо. Нека познаем къде ще отидат всички предприятия, в това число и много от аутомотив отрасъла, ако изведнъж се изправят пред нуждата да повишат разходите си. В чужбина, разбира се.

• Отражение върху цените, спестяванията и стандарта на живот

Спад на търсенето, в комбинация с много по-стремглав спад на производството (защото, както стана ясно, всеки бизнес, който може да избяга страна с подобна фискална политика, ще го направи), ще доведе допълнително до нарастване на цените. Тоест стандартът на живот ще стане по-скъп, но не поради естествени причини, а в следствие на негативните странични последици от ББД.

Инфлация или просперитет: Как централните банки скрито унищожават стандарта на живот

Защо покачването на индекса на потребителските цени е вредно, какво ще се случи с парите и как би изглеждало естественото възстановяване

Това означава, че с времето нацията не само ще е по-бедна благодарение на ББД, ами и негативните последици от тази политика ще понижат възможността за бъдещ естествен икономически растеж чрез производство. Защо това е така?

За да се произвежда, особено в сложна икономика като съвременната, са необходими спестявания. Те позволяват на производствените отрасли, намиращи се далеч от крайното потребление, да съществуват изобщо, защото резултата от техния труд се реализира много напред в бъдещето. Пример: без спестявания не можем да имаме автомобили. Отнема 5-7 години, преди една концептуална кола да стигне до пазара. Именно спестените средства са това, което плаща на дизайнерите, моделиерите, производителите на отделните компоненти и т.н. в този времеви отрасъл.

При ръст на цените (а по-долу ще видим защо и цените в съседните държави ще се повишат), хората нямат никаква склонност да спестяват. Защо да оставиш парите в банката, когато след година или две реално можеш да си купиш по-малко стоки и услуги, отколкото днес? Увеличаването на склонността към консумация винаги се засилва, когато една валута се обезценява.

Това ще доведе до свиване на спестяванията, каквото виждаме и днес, съдейки по факта колко много хора се оказаха без никаква възможност да се издържат, след като изгубиха работата си. Тяхното понижаване означава ръст на лихвите, защото банките просто нямат средства, които да използват за кредитиране. Този феномен нанася още един удар на предприемачеството и унищожава възможността за бъдещ растеж на стопанството.

• Срив на вътрешното потребление

Увеличаването на данъците, най-вече на косвените, води със себе си и друг елемент. Както стана ясно, производството ще бъде силно дестимулирано, тъй като компаниите ще са изправени пред несигурна фискална среда и увеличени разходи за труд. Но ако ДДС се увеличи, това ще доведе до допълнителен скок и на цените, което ще подтикне всеки потребител, който е способен на това, да избягва местния пазар. Така бизнесът ще понесе двоен удар - не само няма да може да назначава, но и няма да може да продава.

Как коронавирусът промени потреблението в интернет

От 15 март насам някои български сайтове за доставка на храна бележат ръст на трафика от 400%

За да избегне негативните последици от ДДС, всеки рационален икономически агент ще вземе новите си пари и ще похарчи в чужбина, ако приемем, че там няма ББД и толкова високи данъци, колкото у нас. Това, разбира се, от една страна ще срине финансирането на самата система на ББД. Но от друга, ще понижи вътрешното потребление.

Де факто в t1 държавата ще вземе парите на данъкоплатците, в t2 ще им ги раздаде обратно под формата на ББД, ако спре всичките си други функции, в t3 средствата ще изчезнат от страната. Заедно с тях ще бъдат подринати и всички фактори, които водят до естествен растеж на икономиката.

Утопията на финансиране на ББД чрез данъци

Но самата идея за финансиране на ББД чрез данъци е неосъществима. Кривата на Лафер показва, че колкото повече се увеличават данъците, толкова по-малко средства събира хазната. Причината за това е много проста - в този случай всеки, който може, ще бяга от данъчното облагане. Защо да работиш "на светло", ако държавата ще ти изземе по-голямата част от доходите? Защо да купуваш стоки в София, където ДДС е високо, респективно и крайната цена, вместо да ходиш веднъж седмично до Сърбия и да пълниш хладилника?

Икономист: Най-вероятният сценарий е хиперинфлация

Федералният резерв балонизира цялата икономика и сега няма какво повече да надува, смята експертът

На практика тази крива ни показва, че не е реалистично да се мисли, че ББД може да бъде финансирано чрез фиска. Страните, които могат, биха правили това чрез инфлация, т.е. чрез печатане на нови пари В този случай ще се наблюдава задействана от хиперинфлацията имплозия на цялото стопанство. Тези, които не могат, в която група попада и България, просто биха унищожили икономиките си при такъв експеримент, при това - много скоростно.

Светът след ББД

Освен икономическите проблеми, ББД има и много сериозен политически такъв. Той се състои в това, че когато веднъж хората привикнат да получават пари, без да правят нищо, всеки който дръзне да застраши този доход, автоматично ще губи изборите. Разбира се, по един или друг начин, ако подобна система бъде имплементирана, тя ще трябва да бъде и отстранена.

Независимо как точно се случи това, важният въпрос е: как изглежда светът след ББД? Според мен той няма да е особено красиво място.

Хората, които са избрали да не работят, а да разчитат на ББД, ще са изгубили огромна част от трудовите си навици. Пробвайте да стоите вкъщи една година, без да правите нищо продуктивно, за да разберете това.

Предприемаческият дух ще бъде подринат, а той не се създава от днес за утре. Това се вижда в България и днес, 40 години след падането на Берлинската стена.

Питър Шиф: Истинският срив е тук

Действията на централните банки влошават състоянието на икономиката, смята експертът

Дори и бизнесът да иска да рестартира, с високи лихви по кредитите и немалка част от трудовата сила, която е отвикнала да работи, това ще е особено трудно. Неслучайно правя препратка към социализма, защото светът след ББД би изглеждал в немалка степен като България през 90-те години.

В заключение, въвеждането на подобна идея ще доведе до грандиозно обедняване на населението и до унищожаване на начините за създаване на богатство. Да, някои хора за не твърде дълъг период от време може да имат лукса да получават средства, без да работят, но още преди техният приток да секне, жителите на страната ще са почти безвъзвратно обеднели.