Иранският президент Масуд Пезешкиян обяви преди дни, че Техеран вече не може да продължи да бъде столица на страната поради задълбочаваща се водна криза. Според него преместването на столицата "не е избор, а задължение", което е обсъдил с върховния лидер аятолах Али Хаменей още миналата година.

Пезешкиян направи изявлението си по време на визита в провинция Хормозган, разположена на брега на Персийския залив срещу Дубай. По думите му регионът осигурява достъп до води и развитие на търговски и икономически връзки.

Размерът на кризата

Техеран, който се е разраснал до над 10 милиона жители чрез безконтролно на моменти застрояване, консумира близо еднач етвърт от водните запаси на Иран. Миналата година валежите са били само 140 милиметра при обичайни 260 милиметра - спад от 50 до 60 процента. Тази година ситуацията е също толкова критична, като някои оценки сочат валежи от едва под 100 милиметра.

Как Иран унищожи с безводие своето "зелено злато"

Как Иран унищожи с безводие своето "зелено злато"

"Водният фалит" на ислямската република позволи на САЩ да спечелят битка за милиарди

Президентът предупреди, че транспортирането на вода до Техеран вече струва до 4 евро на кубичен метър, което прави снабдяването неустойчиво. Язовирите на столицата, които обикновено осигуряват 70% от водата й, са на исторически ниски нива. Правителствени данни показват, че 19 от големите язовири в страната работят под 20% капацитет, като сателитни изображения показват, че един от тях е на едва 6%.

Друг тревожен факт е, че в някои райони земята пропада с до 30 сантиметра годишно поради изчерпване на подземните води. "Това е бедствие и показва, че водата под краката ни свършва", заяви Пезешкиян.

Корените на проблема

Водната криза в Иран е със системен характер и има дълбоки корени. През лятото на 2024 г. кризата се превърна в извънредна ситуация - кладенци се срутиха, водохранилища пресъхнаха, а Техеран мина на воден режим

Държавните медии предупредиха, че градът може да достигне "Нулевия ден" - точката, в която водните ресурси вече не могат да задоволят търсенето.

Иран не се сблъсква просто със суша, а с водна несъстоятелност, при която търсенето надхвърля многократно предлагането. Колапсът на водната сигурност е резултат от мания за мегапроекти - язовири, дълбоки кладенци и схеми за прехвърляне на вода, които игнорират основите на хидрологията и екологичния баланс.

След революцията от 1979 г. броят на кладенците в Иран се удвои почти за една нощ в преследване на самодостатъчност и хранителен суверенитет. Въпреки че учени предупреждаваха, че язовирите и водоинтензивното земеделие са неустойчиви при затоплящия се климат, гласовете им бяха заглушени от политически амбиции.

Три страни в Европа са с най-висок риск от безводие, а една от тях е до България

Три страни в Европа са с най-висок риск от безводие, а една от тях е до България

Стойност от 20% се смята за праг, над който има риск от недостиг на вода

Формира се онова, което експерти наричат "водна мафия" - картел от министерски служители, политически свързани консултантски фирми и подизпълнители от Корпуса на революционната гвардия. Водни проекти унищожаваха реки и поминъка на хората по селата, докато свързани лица натрупваха състояние, пише TIME в свой материал.

Земеделието, което консумира около 80-90% от водата на Иран, остава крайно неефективно, като дори райони без достатъчно валежи бяха превърнати във ферми за ориз и люцерна. Така към лятото на 2024 г. повече от 10 000 села в Иран нямаха достъп до питейна вода, а водна криза засягаше около 27 000 селища. Сега вероятно са повече.

Какво следва

През януари 2025 г. Иран обяви намерението си да премести столицата в южния крайбрежен регион Макран. Идеята за преместване на столицата се обсъжда от десетилетия поради претъпканост, замърсяване, земетръсен риск и водна оскъдност.

През 2016 г. парламентът одобри предложение за проучване на трансфера, но високите разходи и политическата съпротива забавиха напредъка.

Пезешкиян е първият ирански президент, който определя преместването като неизбежно. Предупреждението му идва в момент, когато иранската валута е достигнала рекордно ниски нива спрямо долара, инфлацията остава над 30%, а цените на храни и горива продължават да се покачват.

Снимка 735045

Източник: EPA/БГНЕС

Експертите предупреждават, че без сериозни реформи в потреблението и управлението на водата, Иран се изправя пред влошаващи се недостиги, екологичен колапс и нарастващи обществени вълнения. Техеран губи близо една трета от водата си през спукани тръби, което прави подобренията в градските системи от съществено значение.

Водната криза няма да спре на границите на Иран - споровете за споделени речни басейни със съседните Ирак и Афганистан могат да запалят следваща точка на напрежение в региона.