Азиатските пазари отбелязаха спад, а цените на петрола за кратко достигнаха петмесечни върхове. Причината за това е нарастващата несигурност, свързана с евентуални ответни действия от страна на Иран след американските атаки срещу ядрените му обекти. Това повиши тревогите за глобалната икономика и инфлацията, съобщават световните агенции.

Въпреки това, движенията на пазарите останаха сравнително сдържани. Доларът получи скромна подкрепа като сигурно убежище, но не се наблюдаваше масов прилив към облигации. Цените на петрола в крайна сметка отбелязаха ръст от около 1.5%, но далеч от първоначалните си върхове.

Оптимистите се надяват, че Иран може да отстъпи, след като ядрените му амбиции бяха ограничени, или дори, че промяна в режима може да доведе до по-малко враждебно правителство.

Според Чару Чанана, главен инвестиционен стратег в Saxo, пазарите може да реагират не толкова на ескалацията сама по себе си, а на възприятието, че тя може да намали дългосрочната несигурност. "Въпреки това, всякакви признаци на ирански ответни действия или заплаха за Ормузкия пролив биха могли бързо да променят настроенията и да принудят пазарите да преоценят геополитическия риск по-агресивно", допълни тя.

Ормузкият пролив, с ширина от едва 33 км в най-тясната си част, е критичен за световната търговия. През него преминават 20-25 процента от глобалните петролни и LNG доставки.

Анализатори от JPMorgan предупредиха, че предишни случаи на смяна на режима в региона обикновено са водили до скок в цените на петрола с до 76%, със средно увеличение от 30% с течение на времето.

Вивек Дхар, анализатор на стоковите пазари в Commonwealth Bank of Australia, смята, че "селективните нарушения, които плашат танкерите, имат повече смисъл, отколкото затварянето на Ормузкия пролив, тъй като иранският износ на петрол също ще бъде спрян. В сценарий, в който Иран селективно нарушава корабоплаването през Ормузкия пролив, очакваме петролът сорт Брент да достигне поне 100 долара за барел."

Goldman Sachs предупреди, че цените могат временно да достигнат 110 долара за барел, ако критичният воден път бъде затворен за месец

За момента, петролът сорт Брент отбеляза сравнително умерен ръст от 1.4%, достигайки 78.07 долара за барел, докато американският суров петрол се повиши с 1.4% до 74.88 долара. На другите стокови пазари златото отбеляза спад от 0.3%, достигайки 3,357 долара за унция.

Световните фондови пазари до момента демонстрираха устойчивост. Фючърсите на S&P 500 отбелязаха спад от едва 0.1%, а тези на Nasdaq - 0.2%.

Широкият индекс на MSCI за азиатско-тихоокеанските акции без Япония спадна с 1.0%, докато китайските акции отбелязаха спад от 0.2%. Японският Nikkei намаля с 0.2%, въпреки че проучванията показаха, че производствената активност там се върна към растеж през юни след близо година на свиване.

Фючърсите на EUROSTOXX 50 загубиха 0.4%, докато фючърсите на FTSE спаднаха с 0.3%, а тези на DAX - с 0.4%. Европа и Япония са силно зависими от вносния петрол и втечнен природен газ, докато Съединените щати са нетен износител.

Доларът спечели 0.7% спрямо японската йена, достигайки 147.07 йени, докато еврото спадна с 0.2% до 1.1497 долара. Доларовият индекс се повиши незначително до 99.042.

Не се наблюдаваше и прилив към традиционната сигурност на държавните облигации, като доходността по 10-годишните облигации се повиши с 2 базисни пункта до 4.395%.

Фючърсите за лихвените проценти на Федералния резерв бяха малко по-ниски, което вероятно отразява опасенията, че трайното повишаване на цените на петрола ще увеличи инфлационния натиск в момент, когато тарифите едва започват да се усещат в цените в САЩ.