Държавният дълг, фискалната позиция на България и влиянието на глобалните централни банки върху цената на финансирането остават основните теми в макроикономическия дебат. Това коментира в студиото на Money.bg експертът по дългови пазари Мартин Търпанов.

Българският държавен дълг остава под натиск, а последните емисии на вътрешния пазар показват ясно повишено напрежение и чувствителност на инвеститорите към риск.

"В условията на удължителен закон номиналът, който може да се емитира, е по-малък или равен на номинала, който падежира. Тоест не може да се емитира повече, отколкото падежира. Служебното правителство реши да емитира точно толкова книжа, колкото ще падежират през цялата година - малко над €1,4 милиарда", посочи Търпанов. По думите му именно концентрацията на предлагане за кратък период е довела до напрежение на пазара.

"Това доведе до напрежение на пазара и съответно инвеститорите изискаха малко по-висока доходност", допълни той.

Снимка 763882

Търпанов подчерта и ясно изразената разлика между вътрешния и външния дълг:

"10-годишните еврооблигации се търгуваха около 4%, а вътрешните излязоха на 4,35%. Това е много голяма разлика и показва, че пазарът не е склонен да поема толкова много риск в тази ситуация."

По отношение на фискалната перспектива експертът посочи, че динамиката на дълга остава управляема, но чувствителна към дефицита. "Дългът е функция на падежиращите дългове плюс дефицита. Вече има взет дълг, който покрива падежиращите облигации, и следва да видим какъв ще е дефицитът", обясни той.

"Положението не е розово, но не е и толкова драматично, колкото някои се опитват да го представят. При очакван БВП около €120 милиарда, говорим за дефицит от порядъка на €4,8-5 милиарда", допълни експертът.

Външни фактори

Външната среда също остава ключов фактор, като Европейската централна банка продължава да действа предпазливо.

"За момента ЕЦБ е в една изчаквателна позиция, защото все още няма достатъчно ясни данни дали инфлацията или забавянето на икономиката ще доминира", посочи още Търпанов.

Той обърна внимание на риска от вторични инфлационни ефекти: "Когато инфлацията започне да "яде" от доходите, хората започват да искат по-високи заплати. Компаниите ги плащат и ги вграждат в цените. Това е спирала - цени и заплати, която ЕЦБ се опитва да предотврати."

За месец в еврозоната България изтегли €300 милиона дълг

За месец в еврозоната България изтегли €300 милиона дълг

Тепърва ще се погасяват две емисии за общо над 1,2 милиарда евро

Според него енергийните шокове остават най-сериозният риск за нов инфлационен импулс.

"Ако цените на петрола тръгнат към $140-150, тогава можем да видим рязко избухване на инфлацията. И ЕЦБ няма да има особен избор, ще трябва да реагира с повишение на лихвите."

В заключение Търпанов коментира и геополитическите рискове, които все по-силно влияят на пазарите.

"Очевидно е, че когато има напрежение във финансовата система, това се пренася и в геополитиката. Виждаме постоянно откриване на нови горещи точки", посочи той.

Според госта всичко е свързано - дългът, лихвите, инфлацията и геополитиката. "Когато едното се разклати, останалото неизбежно реагира", категоричен бе Търпанов.

Целия разговор гледайте във видеото!