ОГАС: Как СССР щеше да премахне кеша и да направи плановата икономика електронна

"Комунизъм" и "високи технологии" днес трудно се събират в едно изречение, но в средата на XX век някои от най-големите умове на СССР виждат в компютрите връзката. Говорят не просто за реализация на марксистката идея за максимално рационална икономика, а за изграждане на изцяло нов вид държава и общество без конкуренция в глобален мащаб.

Работата на Виктор Глушков и останалите съветски кибернетици ражда един от най-амбициозните проекти в историята на страната, който остава незавършен - не само заради абсурдно големия си мащаб, но и заради съпротивата на бюрократите, които той в най-голяма степен застрашава.

(Без)планова икономика

Абстрактната философска природа на комунизма го прави изключително лесен за комбиниране със смели идеи или даже направо с научната фантастика. Болшевишкият фантастичен роман "Червена звезда" от 1909 г. представя сложна икономическа система, управлявана от компютри и електронни мрежи.

По времето на Сталин обаче рационалността триумфално се завръща с ударна индустриализация и реформа на икономиката под контрола на специално създадено министерство, ангажирано с планирането на петилетка след петилетка. Лишената от гъвкавост, но за сметка на това здрава структура със сигурност помага на СССР да спечели Втората световна война, но още в началото на 50-те се вижда, че установените управленски принципи са загубили връзката си с реалността, в която националното стопанство става все по-сложно.

Към 1960 г. с обработката на икономическа информация са заети 3 милиона държавни служители, а разчетите показват, че с внедряването на нови производства и дейности след 20 години бюрокрацията ще трябва да се раздуе до размера на цялата работна сила.

Освен, че хората са много, те правят и грешки. Невярно преписано число при обработката на данните от преброяването през 1959 г. изкривява прогнозата за населението с 4 милиона души, а други подобни лоши изчисления непрестанно водят до дефицити или излишъци на всевъзможни стоки.

Освен всичко друго, грешките честно стават ясни твърде късно. Националната статистика работи с оборудване от края на 30-те години и обработва данните за средно по 9 месеца. Задължението предприятията да подават една и съща информация към различни институции е друг извор на проблеми, масова практика е подправянето на резултати. Целият хаос е прекрасна среда за процъфтяване на корупция.

Съветска власт плюс дигитализация

На този фон, информационните технологии в СССР се развиват с добро темпо. Причината са ядрената и космическата програми, за нуждите на които се правят огромно количество изчисления и бързо е открит потенциалът на компютъра да предоставя скорост и точност на данните.

Анатолий Китов - директор на секретен военен електронно-изчислителен център, и водещ теоретик на съветската кибернетика, предлага очевидно решение. Предлага военните компютърни системи да станат с двойно предназначение - през нощта, когато обикновено не им се възлагат задачи за нуждата на отбраната, да получават такива от цивилния сектор.

Източник: MacPaw

Китов предлага създаването на Електронна автоматизирана контролна система от свързани помежду си електронно-изчислителни центрове, които на практика в реално време да оптимизират икономическите планове съобразно реалните резултати.

Кибернетикът описва подробно идеята си в писмо до лидера Никита Хрушчов, но вместо при него, то се оказва в ръцете на КГБ. Службите никак не харесват идеята Червената армия да споделя ресурсите си с някой друг, а не помага и определението "назадничави" за плановиците, контролиращи в момента икономиката. След бърз и таен военен трибунал Китов е изхвърлен от компартията за една година, а от армията - за постоянно.

Източник: GettyImages

Междувременно обаче друг млад експерт също работи по темата за информационните технологии в държавното управление. Виктор Глушков оглавява компютърната лаборатория на Киевския университет през 1956 г., като участва в създаването на някои от първите успешни изчислителни машини в СССР.

Източник: glushkov.su

През 1960 г. създаденият от екипа му компютър "Киев" контролира производствен процес в отдалечен на 500 километра от машината металургичен завод. Година по-късно подобреният "Днепър" влиза в масово производство.

Той е и движещата сила зад първия съветски миникомпютър "Мир", който е предназначен за инженери, а не за специално обучени програмисти. През 60-те внедрява системи за управление на дейностите в няколко завода с двуцифрено подобрение на основните показатели.

Идеята на ОГАС

Около 1962 г. Глушков започва да проучва идеята за създаването на общосъветска компютърна мрежа с хиляди включени към нея машини. Проектът е колкото технически, толкова и политически и философски. Глушков, който 10 години по-рано като млад физик се оказва насред нищото в Урал заради чиновническо недоглеждане, е убеден, че е нужна реформа, която обаче не може да стане без технологичен скок.

Архитектурата на мрежата в много аспекти напомня на съвременния облак. Макар центърът да е в Москва, има голям брой възли на регионално ниво, а в различните ведомства и предприятия е осигурен достъп до системата. В нея в електронна форма винаги е достъпна цялата налична информация - съобразно правилата на достъп, всеки може да я използва.

Източник: glushkov.su

Тази хоризонтална свързаност е нехарактерна за проектите от 60-те, като според някои изследователи се предвижда и възможност различни задачи да се извършват едновременно от множество потребители с различна локация. Google Docs 50 години преди Google Docs.

Самата концепция за плановата икономика не се отхвърля, но тя вече се "качва" на огромен обем от актуални данни. Една от най-смелите идеи на Глушков е свързана с разпределянето на парите. Той предлага разделянето на потока на два сектора - един, в който циркулират само "чисти" пари и друг "хлъзгав" сектор, в който кешът постепенно се елиминира.

За да стане това ОГАС се предвижда да може да се използва за изпълнение на безкешови транзакции. Бонусът е, че чрез вкарването на покупките на гражданите в системата се получават и актуални данни за потреблението.

Важно за Глушков е мрежата да е универсална, но освен това да е възможно най-полезна за различните потребители. За целта той лично се запознава с дейността на стотици предприятия, ферми, институции и други.

Източник: glushkov.su

Към 1964 г. дизайнът на Националната автоматизирана система за изчисления и обработка на информацията (ОГАС) е готов. Първият вариант включва управление в Москва, 100 свързани с него центъра и 10 000 терминала на икономически важни локации в страната.

Първоначално властта приема с ентусиазъм идеята. Китов влиза в екипа. Официалният печат пише за ОГАС, а в САЩ администрацията на президента Кенеди е сериозно притеснена от перспективата СССР да реформира непродуктивната си икономика. Някои историци твърдят, че работата на Глушков спомага за допълнително финансиране за проекта ARPANET, който е в основата на съвременния интернет.

Челен удар в стената

Когато на 1 октомври 1970 г. Политбюро трябва да вземе окончателното решение за изграждането на ОГАС, Виктор Глушков разбира, че всъщност ентусиазмът на държавното ръководство е бил само привиден. Столовете на лидера Леонид Брежнев и на премиера Алексей Косигин са празни - отстъпват заради други държавни дела.

Това е ясен знак, че решението вече е взето и не е в полза на ОГАС.

С развързани от ситуацията ръце финансовият министър Василий Гарбузов - отявлен противник на навлизането на кибернетиката в икономическите дела, осакатява проекта. Разрешено е развитието на електронно-изчислителни центрове в предприятия и ведомства, но не и свързването им.

Само няколко години по-късно това вече ще е довело до фрагментация, която прави обменът на данни практически невъзможен до края на съществуването на Съветския съюз.

Има рационално обяснение. В по-ранен разговор с министър-председателя Виктор Глушков в прав текст казва, че ОГАС е проект, по-сложен от ядрената и космическата програми, взети заедно. Цената също е такава - разчетите са за инвестиция в размер на 20 милиарда рубли (или над 350 милиарда долара днешни пари).

Източник: glushkov.su

Изискват се 300 000 компютърни оператори и огромно количество компютри, които не е ясно дали СССР има откъде да намери. Особено след решението да се копира IBM/360 архитектурата, която според Глушков не е оптимална за целите на проекта.

Обещанието е, че повишените продуктивност и ефективност ще изплатят многократно вложението за броени години. Срещу това обаче Гарбузов и част от водещите съветски икономисти предлагат "безплатна" реформа на плановата икономика с въвеждане на пазарни елементи. Тя по никакъв начин не постига целите си.

Според много изследователи "дълбоката държава" в лицето на съветския бюрократичен апарат вижда риск за позициите си - някои като финансовия министър не харесват идеята да са отговорни пред младите "технократи" и Централното статистическо управление, докато други изпитват основателен страх за корупционните практики, в които са въвлечени.

Не бива да се забравя и че целият сюжет е насред Застоя - време, в което на никакви резки движения не се гледа с добро око в Кремъл. А премахването на хиляди ненужни чиновници - напълно възможно според Виктор Глушков, е едно много рязко движение.

Той не се отказва и паралелно на работата си по военни проекти през 70-те, предлага двойно по-голям, мощен и скъп вариант на ОГАС. Отново му е отказано и в годините до смъртта си през 1982 г. той потъва в конспиративни теории за американска операция по дискредитирането на ОГАС.

Факт е, че работата на Виктор Глушков е по-добре оценена публично на Запад, отколкото в родината му. Encyclopedia Britannica му поръчва да напише статията за кибернетиката, а генералният секретар на ООН го прави свой съветник. По време на пътуванията му в чужбина IBM го канят в САЩ с оферта за висока позиция в развойното звено на компанията. Очаквано, той не я приема.

Днес някои от учениците и изследователите на делото на Глушков твърдят, че ОГАС е била в състояние да предотврати краха на СССР. Съдбата на амбициозния проект обаче по-скоро е знакова за всички проблеми на икономиката, политическата визия и управленските качества, които 20 години по-късно пращат съюза в историята.