Шок. Това е най-кратката дума, с която може да се определи бизнес новината на седмицата в България - закриването на инженерния център на Bosch в София.
От месеци не бяха добри информациите за състоянието на германския индустриален гигант, а и на цялата европейска автомобилна индустрия, от чиито поръчки е зависим. Само ден по-рано агенциите бяха съобщили и за края на съвместен проект на Volkswagen и Bosch в сферата на автономните автомобили. Въпреки това, малцина предполагаха, че именно българската локация ще падне жертва на радикалните мерки за преструктуриране.
Ударът е сериозен първо заради мащаба - в рамките на година 670 елитни инженери и IT специалисти ще останат без работа, като за над половината това ще се случи още през следващите месеци. Подобни съкращения сме свикнали да виждаме в предприятия, които са много по-надолу по веригата на стойността.
На второ място, страда и имиджът на България. Години наред се гордеехме, че в София се създава "бъдещето на мобилността". Инженерният център на Bosch рекламираше нашата страна, докато сега става част от списъка на закритите или силно орязани български локации на глобални компании - където вече са тръгналите си Uber и лишилите се от над 1000 служители у нас VMware.
Глобални процеси или проблеми на местната среда? Единична лоша новина или част от опасен тренд? Въпросите са много, а намирането на правилните отговори е важно, за да може нашата страна да продължи да бъде възприемана като място за технологии.
Аутомотив доминация
През последните повече от 10 години в България аутомотив секторът се оформи като един от най-динамично развиващите се у нас. Днес около 380 компании с общ оборот от над 10 милиарда евро и повече от 80 хиляди служители генерират над 10% от БВП на страната. Това е над една трета от целия вторичен сектор на икономиката.
Рискова е ситуацията, в която всичката тази индустрия работи с ограничен кръг от клиенти, например европейските производители и техните доставчици от първо ниво. Проблемите на тези клиенти много бързо стигат по веригата до България.
А в последно време проблеми не липсват - агресивното навлизане на китайските марки, търговската война със САЩ и сложната регулаторна среда в ЕС са само най-очевидните от тях. За първото тримесечие приходите на германските автомобилни производители са паднали с 4%, а печалбата - с цели 23%. Маржовете са критично малки.
Първи у нас паднаха по-базови производства - стотици служители бяха съкратени в "СЕ Борднетце" в Мездра и Карнобат, както и в "МД Електроник" и "Теклас" във Враца, като това далеч не са единствените заводи с прекратена дейност.
"В българската индустрия станахме свидетели на затваряне на няколко големи предприятия, особено в аутомотив сектора, през последните години. Факт е, че ставаше дума за производства с по-ниска добавена стойност, които бяха преместени в държави като Тунис, Молдова и други", коментира пред Money.bg Валентин Стоянов, дългогодишен наблюдател на процесите в промишлеността и администратор на групата "Българска индустрия" в социалните мрежи, която има над 48 000 членове.
Може ли да видим още подобни оттегляния на големи западни инвеститори през следващите месеци? "Напълно е възможно", отговаря той. И други запознати с темата признават пред Money.bg, че подобни развития далеч не са изключени.
Какво накара Bosch да се откаже от българските си инженери?
Официално Bosch обясняват затварянето на центъра си в София с решение да консолидират инженерната си дейност. Трудно е да се каже дали новината за пропадналия заради слаби резултати проект с Volkswagen има общо това решение, но според информация на Money.bg то е било планирано значително по-рано.
Тук трябва да погледнем и по-широкия контекст. "От 2023 г. насам има няколко големи вълни съкращения, като най-големият удар понесе Германия. Последно през есента на 2025 г. компанията обяви, че планира съкращения на до 13 000 души. Интересно е, че има и поетапни съкращения на 510 позиции от общо 1800 в Румъния. А съседката ни е привлекателна дестинация за инвестиции, особено в инженерно-автомобилния сектор", посочва пред Money.bg Невена Борисова, управител на HR Ethical и член на Българската предприемаческа асоциация BESCO.
За Кристиян Михайлов от Професионалната асоциация по роботика, автоматизация и иновации (PARAi) ходът на Bosch е очакван спрямо кризата в европейската автомобилна индустрия: "България е глобален играч и когато регулация от ЕС или нова технология от Silicon Valley активно навлезе, то това се отразява и на пазара у нас. Справка - развитието на китайските технологии в областта на аутомотив сектора".
На фона на много политически коментари през последните дни, Валентин Стоянов е категоричен: "Не смятам, че местният контекст е съображение за този ход, включително не търся причината например в повишаващия се максимален осигурителен доход, който е сравнително незначителен фактор на фона на много други, основно глобални".
Важно е да се подчертае, че Bosch не зачерква България като развойна дестинация - подразделението Bosch Digital, което създава IoT решения и отговаря за дигитализацията на групата, продължава да функционира, като поне на този етап по информация на Money.bg не предстоят промени.
Как добрите новини да са повече от лошите
Стоянов отбелязва, че при чуждестранните инвестиции процесите са двустранни: "Едни инвеститори ще се оттеглят в търсене на по-изгодни за тях условия, но други ще идват. Важното е да привличаме по-качествените". Дава и пример - новия технологичен център на Европейската банка за възстановяване и развитие, който преди дни беше открит в София.
"За нас е изключително важно да позиционираме страната си като надеждна и предсказуема част от общността на демократичните държави с върховенство на правото, а не като някаква нова Унгария, която е склонна да обслужва интересите на авторитарни режими, защото последните винаги са по-бедни и слабо развити - практиката го показва от векове", убеден е той.
А ако България се ползва с доверие, всъщност тепърва може да започне да привлича западни инвеститори. "Преместването на дейности към Източна Европа е напълно възможно, което би могло да има положителен ефект върху инженерния сектор в България. Актуален пример е Liebherr, която в началото на годината обяви инвестиция в размер на 90 млн. евро в Пловдив", заяви пред Money.bg главният управител на Германо-българската индустриално-търговска камара Соня Миклай.
Наблюденията на организацията освен това са и че някои от автомобилните доставчици са успели да диверсифицират дейността си и вече не работят изключително за германската или европейската автомобилна индустрия.
Кристиян Михайлов от PARAi цитира данните на БНБ за преките чуждестранни инвестиции - през януари-април 2026 г. те са 2,02 милиарда евро срещу 276,4 милиона евро за същия период миналата година. По думите му "проблемът е по-скоро качеството и профилът на инвестициите" и вместо да се притесняваме от напускането на инвеститори трябва да работим по-активно за създаването на български компании с "международен отскок".
"Наскоро представител на Фикосота съобщи, че се целят да надскочат 250 млн. евро оборот. Подобни трябва да бъдат вижданията на повече български компании", вярва той.
Затова и са нужни конкретни политики, които държавата да насърчава и развива - "повече за български институти, които печелят ERC (Европейски съвет за научни изследвания - б.р.) грантове, привличане на научни умове от цял свят, прилагане от цялата администрация на данъчното облекчение за научно-развойна дейност, която позволява развитието на иновации".
По думите на експерта по човешките ресурси Невена Борисова останалите без работа служители на Bosch бързо ще се превърнат в ценен актив за други компании: "Съкращенията ще засегнат основно IT и инженерните кадри. Всяка разумна компания с капацитет следва да се заинтригува от тях, защото инженерните умения на подобни специалисти са в повечето случаи преносими към други технически сектори".
Фактор за растежа на една инвестиционна дестинация обаче е именно наличието или липсата на кадри: "Без човешкия капитал сме за никъде. Критично важно е най-после да започнем да ценим техническите си кадри. Не може държава, която в последното десетилетие е закрила редица средни професионални училища, да очаква да привлече инвеститори. Ясно е, че глобалната икономика не е в добро състояние, но ние имаме свои "болести", с които да се борим".
Нищо от това - създаването на среда, кадри и екосистема от амбициозни местни и чужди компании, не е работа за ден, два или само за един управленски мандат. Последователните усилия обаче са ключови, за да може България да се утвърждава като дестинация за инвестиции и отправна точка за иновации. Ако това е факт, глобалните процеси пак може да носят и лоши новини, но реалните шокове от тях ще са значително по-малко.
USD
CHF
GBP
