Иранската икономика се изправя пред мъчително възстановяване

Иран оцеля политически след войната със САЩ и Израел, но икономиката му е в свободно падане - и това може да отключи нова вълна от социално напрежение, пише Fortune.

Още преди конфликта страната беше в тежка рецесия, с галопираща инфлация и срив на риала, които предизвикаха масови протести в края на декември. Войната само разклати крехкия и силово наложен от властта баланс.

Мир между САЩ и Иран? Ето какво значи за икономиката

Войната приключва официално на 19 юни, но по-високите цени по веригата ще останат с нас още доста време

Според официалните данни цените на основни храни са скочили до абсурдни нива: олиото - с 430%, яйцата - 345%, оризът - 287%, млякото - 139%. "Всички обедняхме", казва жител на Техеран пред Radio Farda. Бивш представител на средната класа, той вече е продал мебелите и уредите си, останал е без работа и прави сандвичи, които продава в метрото.

Сметките му за ток и телефон са се увеличили петкратно.

Българската сметка от войната в Иран: скъп петрол, но без рекордни горива

Войната в Иран изстреля цената на петрола, но данъци, валута и нова логистика смекчиха удара върху горивата у нас.

Техеран оценява щетите от войната на 270 млрд. долара - почти колкото целия БВП на страната. Макар до последно Техеран да разполагаше с възможност да праща ракети и дронове по всеки в региона, американските и израелските удари повредиха много както военна, така и цивилна инфраструктура.

Международният валутен фонд прогнозира свиване на икономиката с 6,1%, а ООН предупреждава, че още 4,1 млн. иранци могат да изпаднат под международната линия на бедност.

Но кризата не е само резултат от войната - тя е и плод на десетилетия икономическо лошо управление, корупция и погрешни политики.

Икономиката на Иран вече е в руини

Милиони са безработни, щетите за бизнеса се измерват в милиарди долари

Интернет блокадата, въведена от режима по време на конфликта, парализира цели сектори и остави хиляди без доходи. Американската морска блокада пък прекъсна достъпа до петролни приходи - жизненоважни за валутните резерви, които според Capital Economics през април са били достатъчни за едва три месеца внос при предвоенните нива.

Икономистът Джавад Рахимпур отбелязва пред изданието, че хората изчерпват спестяванията си, а недоволството е "много високо". Според него липсата на моментни протести не бива да се тълкува като сближаване между държава и общество.

Дори служители, участвали в проправителствени митинги, признават, че заплатите им стигат до средата на месеца, а хранителните стоки купуват на кредит - само за да открият, че цените са се удвоили, когато трябва да платят.

Бившият американски дипломат Денис Рос подчертава, че иранските лидери вече не могат да използват войната като оправдание за провала да осигурят нормален живот. В статия за Washington Post той предупреждава, че режимът ще насочи ресурси към възстановяване на военната си индустрия, вместо към цивилната икономика, която страда от хронични дефицити на ток и вода.

Според Рос вътрешното напрежение ще продължи да расте. То може и да не доведе до колапс на режима, но може да роди това, което аятолах Али Хаменей най-много се страхува да види - "ирански Горбачов", лидер, който поставя вътрешното развитие и нормализацията на отношенията със света над конфронтацията.