Войната в Близкия Изток към момента не е в активна фаза и даже все още има някакви надежди за мир, но Иран води може би по-тежка битка — икономическата.
Инфлация над 50%, два милиона нови безработни и щети на инфраструктурата между 200 и 270 млрд. долара очертават мащаба на кризата, предизвикана от конфликта.
Свободно падане
Преди конфликта иранската икономика вече беше под натиск заради дългогодишните санкции. Войната само ускори задълбочаването на проблемите, пише CNBC. Риалът беше загубил 60% от стойността си през месеците след 12-дневната война срещу САЩ миналото лято. Инфлацията при храните беше 105% към февруари, с 40% поскъпнали хляб и зърнени храни и годишен скок от 219% при растителните масла.
Централната банка преди войната пусна в обращение банкнота от 10 млн. риала — най-големият номинал в историята на страната.
Източник: GettyImages
Международният валутен фонд прогнозираше свиване на иранската икономика с 6,1% през 2026 г. при инфлация от близо 69%.
С оглед липсата на официални данни и даже на нормална интернет връзка с Иран след избухването на войната е изключително трудно да се каже какво е състоянието на икономиката ѝ в момента. Със сигурност обаче седмици непрестанни удари както по военната, така и по цивилната инфраструктура не са помогнали.
Според американската медия висши икономически съветници на президента Масуд Пезешкян вече са го предупредили, че възстановяването може да отнеме повече от десетилетие.
Икономика, която ще се "удави" в петрол
Иран блокира Ормузкия проток, през който преминаваха около 20% от световния петролен и газов трафик, нанасяйки огромни щети на съседите си. Но блокадата се е обърнала срещу Техеран: над 90% от иранската търговия минава именно през протока, а американската контраблокада е отрязала по-голямата част от износа на петрол.
Според анализатори от Oxford Economics това може да заличи 70% от приходите от износ. Подобни са изводите и на JPMorgan: Иран е изправен пред критичен срок от едва 15 дни, преди да бъде принуден да започне спиране на производството си на петрол, ако експортът бъде напълно блокиран.
Проблемът се крие в запълнения капацитет на складовете на сушата. От общо 86 милиона барела, в момента са заети 47 милиона, което оставя едва 40 милиона барела свободно място. Този работен обем може да поеме добива за не повече от 22 дни, след което страната физически няма да има къде да съхранява изкопаното количество.
Източник: GettyImages
Това може да нанесе съкрушителен и дългосрочен удар по икономиката на ислямската република. Иран притежава около 12% от доказаните световни запаси на петрол и произвежда приблизително 3,2 милиона барела на ден. Секторът формира до 25% от общия БВП. Приходите от износ на петрол и газ покриват близо 40% от държавния бюджет.
В държавната петролна компания работят около 87 000 служители, но заедно със свързаните дейности общият брой на заетите достига до 200 000 души. Иранските находища са стари. Повторното им пускане в експлоатация ще бъде технически сложно и скъпо, ако бъде спряно.
Два милиона без работа
Заместник-министърът на труда Голамхосейн Мохамади съобщи, че два милиона иранци са изгубили работата си заради войната. Масовите съкращения засягат не само фабрики, пряко поразени от въздушни удари, но и производители, вносители, търговци на дребно и дигиталния сектор, пише Би Би Си.
Ударите на САЩ и Израел по два от най-големите нефтохимически комплекси и водещите металургични заводи са прекъснали цели производствени вериги.
Източник: GettyImages
Автомобилната индустрия, която пряко и косвено осигурява работа на около един милион души, отчита масови съкращения по цялата си верига на доставки. Изпълнителен директор на предприятие от сектора разказа пред британската медия, че е спрял производство, защото чуждестранни доставчици отказват да изпращат кораби в иранските води.
Допълнителен удар нанася и интернет блокадата, въведена от властите с начало на войната. Само за 52 дни тя е струвала на икономиката над 1,8 млрд. долара, изчислява Би Би Си на база на официално обявена от иранското министерство на телекомуникациите стойност от 35 млн. долара на ден. Ислямската република имаше сериозен вътрешен ecommerce сектор, който на практика в момента е блокиран.
USD
CHF
EUR
GBP
