"Защо да държиш актив без доходност?“: Как Федералният резерв счупи бичия цикъл на златото

Само преди няколко месеца златото изглеждаше непобедимо. Цените достигаха исторически рекорди над 5 350 долара за тройунция, централните банки купуваха с темпове, невиждани от десетилетия, а геополитическото напрежение в Близкия изток изглеждаше като идеалната среда за нова вълна от търсене на сигурни активи.

Днес картината изглежда коренно различна. След четири последователни дни на спад златните фючърси официално навлязоха в мечи пазар, губейки над 20% от своя връх през март. Това е първият мечи пазар при благородния метал от 2022 г. насам и най-бързото навлизане в подобна фаза от времето на глобалната финансова криза през 2008 г.

Самият мащаб на движението е впечатляващ. Само за 91 дни златото премина от исторически рекорд към мечи пазар. За сравнение, при предходните големи корекции този процес обикновено отнемаше значително повече време. Единственото по-бързо пропадане остава паниката от 2008 г., когато спадът от над 20% беше реализиран само за 23 дни. Исторически погледнато подобна скорост обикновено сигнализира не просто нормална корекция, а рязка промяна в начина, по който инвеститорите възприемат макроикономическата среда.

Актив убежище? Златото се сгромоляса от януарския си връх

Физическите продажби обаче показват, че сюжетът е по-сложен, отколкото изглежда

Иронията е, че златото се срива именно в момент, когато много от традиционните аргументи за притежаването му изглеждат по-силни от всякога. Войната между Израел и Иран продължава да генерира несигурност. САЩ вече извършиха директни удари по ирански цели. Петролът остава над 90 долара за барел. Инфлацията в САЩ достигна 4.2%, най-високото си ниво от май 2023 г. насам. Всичко това на теория би трябвало да бъде идеална среда за златото.

Само че пазарите рядко се движат според учебниците.

Истинската причина за разпродажбата се крие в един много по-важен фактор - лихвените проценти. Инвеститорите постепенно започват да приемат, че Федералният резерв няма да намалява лихвите скоро. Все по-голяма част от пазара дори започва да обсъжда сценарий, който до преди няколко месеца изглеждаше немислим - ново повишение на лихвите през 2026 г.

Това е критичен проблем за златото, защото за разлика от облигациите и паричните инструменти то не носи доходност. Когато 10-годишните американски облигации предлагат доходност от около 4.5%, а 30-годишните вече отново преминават над 5%, инвеститорите започват да си задават много рационален въпрос. Защо да държат актив, който не генерира никакъв паричен поток, когато могат да получат гарантирана възвръщаемост от държавни облигации?

Това е т.нар. opportunity cost на златото. Колкото по-високи стават реалните лихви, толкова по-малко привлекателен става металът. Именно затова последният CPI доклад в САЩ предизвика толкова силна реакция. Инфлацията не само достигна 4.2%, но и започна да расте значително по-бързо от заплатите. Докато доходите на американците се увеличават с около 3% до 3.5% годишно, потребителските цени вече растат с над 4%. Това означава реално обедняване на домакинствата и значително по-малка свобода за Федералния резерв.

Историческият ръст на цените на златото и среброто може да се възобнови

Сценарият е при наличие на примирие между САЩ и Иран

Още по-притеснително за пазара е, че проблемът вече не е само в енергията. В продължение на години централните банкери успяваха да обясняват скоковете в инфлацията чрез временни движения при петрола и газа. Сега обаче натискът започва да се пренася към услугите - секторът, който формира най-голямата част от разходите на домакинствата. Разходите за здравеопазване, развлечения, ресторанти, образование и жилища продължават да се ускоряват. Именно това е инфлацията, която Федералният резерв следи най-внимателно.

Парадоксално е, че златото в момента се държи по-скоро като технологична акция, отколкото като класически защитен актив. Данните показват, че от началото на юни корелацията между златните фючърси и Nasdaq достига впечатляващите 0.91. На практика това означава, че двата актива се движат почти синхронно. Когато технологичните акции падат, златото също пада. Когато Nasdaq се покачва, металът също намира подкрепа.

Това поведение изненадва много инвеститори, но исторически не е без прецедент. По време на финансовата криза през 2008 г. златото също първоначално се продаваше заедно с акциите. Причината беше проста - в моменти на силен стрес инвеститорите продават всичко, което може да бъде продадено. Ликвидността става по-важна от защитата. Едва след като паниката приключи и Федералният резерв започна агресивно да печата пари, златото стартира един от най-силните си бичи пазари в историята.

Точно тук започва и по-интересният дебат. Дали настоящият спад е началото на дългосрочен мечи цикъл или просто междинна корекция в рамките на много по-голям структурен възход?

Историята дава интересни насоки. През 1976 г. златото загуби близо 47% от стойността си в рамките на една година. Много инвеститори тогава обявиха края на бичия пазар. След това металът поскъпна с над 700% до върха през 1980 г. Подобен модел се наблюдава и след кризата от 2008 г. Първоначалният спад беше последван от нов исторически максимум през 2011 г.

Внимание! Следващият борсов балон може вече да се надува. Къде ще се скрие капиталът, когато музиката спре?

Най-големите рискове се натрупват, когато почти никой не говори за тях

Днес има няколко фактора, които подсказват, че историята може да не е приключила. Първо, глобалният дълг продължава да расте с темпове, които трудно могат да бъдат обслужвани при реално високи лихви. Второ, централните банки остават едни от най-големите купувачи на злато в света. Китай, Индия, Турция и редица държави от Близкия изток продължават да увеличават резервите си. Трето, процесът на дедоларизация, макар и бавен, създава дългосрочно структурно търсене на алтернативни резервни активи.

В краткосрочен план обаче пазарът гледа само едно - Федералния резерв. Докато доходността по американските облигации продължава да расте и инвеститорите очакват по-високи лихви за по-дълъг период, натискът върху златото вероятно ще остане значителен. Неслучайно много анализатори вече сравняват ситуацията с началото на 80-те години, когато Пол Волкър повиши лихвите до двуцифрени нива и прекрати предишния инфлационен цикъл.

Разликата е, че днес светът е много по-задлъжнял. При глобален дълг над 350 трилиона долара продължително поддържане на високи реални лихви изглежда значително по-трудно. Именно затова част от инвеститорите виждат настоящия спад не като предупреждение, а като потенциална възможност.

Тук е важно да направим разграничение между бизнеса и цената - принцип, който важи както за акциите, така и за суровините. Фундаменталната роля на златото не се е променила. То продължава да бъде форма на застраховка срещу системни рискове, валутни кризи и грешки на централните банки. Променила се е единствено цената, която инвеститорите са готови да платят за тази застраховка в конкретния момент.

Именно затова настоящият мечи пазар може да се окаже значително по-интересен, отколкото изглежда на пръв поглед. Ако инфлацията остане упорито висока, а икономическият растеж започне да се забавя, Федералният резерв може да се изправи пред класическа стагфлационна дилема. В подобна среда както облигациите, така и акциите могат да срещнат затруднения, докато златото исторически често възстановява статута си на предпочитан защитен актив.

Засега обаче пазарът е избрал друга история. Вместо злато инвеститорите предпочитат доходност. Вместо защита те предпочитат кешови потоци. Вместо сигурност те предпочитат американски държавни облигации с доходност над 5%.

Историята показва, че подобни периоди рядко продължават вечно. Въпросът е дали настоящият спад е началото на края за големия бичи цикъл при златото или просто моментът, в който пазарът отново подценява стойността на една от най-старите форми на финансово убежище.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.