Американските пазари продължават да поставят нови рекорди. S&P 500 е нараснал с над 28% за последните дванадесет месеца, Nasdaq е добавил повече от 40%, а компаниите, свързани с изкуствения интелект, продължават да привличат огромна част от капиталовите потоци.
За много инвеститори това изглежда като естествено отражение на технологична революция, която тепърва ще променя икономиката през следващите десетилетия. За други обаче пазарът започва да прилича на добре позната картина от миналото - финалната фаза на цикъл, в който ентусиазмът постепенно започва да изпреварва реалността.
Именно това е основната теза на Майкъл Хартнет от Bank of America. Според него най-важният въпрос вече не е дали изкуственият интелект ще промени света. По-важният въпрос е дали инвеститорите не са започнали да плащат предварително за прекалено голяма част от това бъдеще. Историята показва, че почти всеки голям пазарен балон е бил изграден върху напълно реална и логична идея. Железниците през XIX век променят света.
Радиото и телефонът през 20-те години също. Интернет действително трансформира икономиката след 2000 година. Проблемът никога не е бил в технологията. Проблемът е бил в цената, която инвеститорите са били готови да платят за нея.
Днес все повече индикатори започват да показват, че настроенията на пазара навлизат в опасна зона. Оптимизмът е близо до многогодишни върхове, очакванията за корпоративните печалби изглеждат почти безупречни, а ралито става все по-концентрирано в ограничен брой технологични компании.
Това е важен детайл, защото големите пазарни върхове рядко се формират при широко участие на всички сектори. Много по-често те се изграждат върху малка група лидери, които започват да теглят нагоре целия индекс, докато все по-голяма част от пазара изостава.
Точно това се наблюдава и в момента. Изкуственият интелект се превърна в доминиращата инвестиционна тема на десетилетието, а предстоящите борсови дебюти на SpaceX, OpenAI и Anthropic допълнително засилват усещането за еуфория.
В същото време обаче растящата концентрация създава нов риск. Ако капиталът е насочен основно към няколко сектора и няколко компании, дори малко разочарование може да има непропорционално голям ефект върху целия пазар.
Историята предоставя няколко интересни урока за това какво се случва след подобни периоди. През 1929 година инвеститорите са убедени, че новите технологии, електрификацията и индустриализацията са създали нова ера на постоянен растеж. В месеците след върха именно лидерите на бума - банките, индустриалните компании и комуналните услуги - се превръщат в основен двигател на спада. Секторът, който преди това е изоставал, а именно енергетиката, започва да се представя значително по-добре.
Подобна динамика се наблюдава и в Япония през 1989 година. В разгара на балона инвеститорите вярват, че японският модел е непобедим. Недвижимите имоти и банковият сектор се превръщат в символ на националния успех. Само няколко тримесечия по-късно именно тези сектори са сред най-тежко пострадалите, докато компании, свързани с износа и глобалните пазари, започват да поемат лидерството.
Най-поучителният пример за днешния пазар обаче вероятно остава дотком балонът. В последните шест месеца преди върха Nasdaq практически удвоява стойността си. Еуфорията достига такива размери, че инвеститорите почти престават да се интересуват от оценки и фундаментални показатели. Когато балонът се спуква през март 2000 година, технологичният индекс губи около 60% от стойността си през следващата година.
В същото време компаниите от комуналния сектор поскъпват с около 25%, а потребителските стоки от първа необходимост добавят близо 24%. Най-мразените и пренебрегвани сегменти на пазара се превръщат в най-доброто убежище за капитала.
Този исторически модел е изключително интересен, защото показва нещо, което много инвеститори пропускат. След края на всеки балон парите не изчезват. Те просто сменят посоката си. Капиталът напуска секторите, които са били най-обичани и най-скъпи, и се насочва към области, които дълго време са били игнорирани.
Именно затова Хартнет използва интересната фраза, че инвеститорите трябва да бъдат "дълги на смирение и къси на самоувереност". Това не е просто красива метафора. Това е описание на начина, по който обикновено се изграждат успешните стратегии след края на всеки голям цикъл. Когато всички гледат в една посока, рискът обикновено е по-голям, отколкото изглежда.
Особено внимание заслужава и връзката между пазара на акции и пазара на облигации. Доходността по 30-годишните американски облигации вече се движи около 5%, което е близо до най-високите нива от почти две десетилетия. Това създава напълно различна инвестиционна среда в сравнение с периода след финансовата криза от 2008 година.
Тогава инвеститорите практически нямаха алтернатива на акциите. Днес ситуацията е различна. Когато дългосрочните облигации предлагат близо 5% доходност, все повече институционални инвеститори започват да се питат дали си заслужава да плащат екстремни оценки за бъдещ растеж.
Източник: iStock
Това е особено важно за компаниите от AI сектора. Голяма част от тяхната оценка зависи от печалби, които ще бъдат реализирани години напред. Колкото по-висока е доходността по облигациите, толкова по-ниска е настоящата стойност на тези бъдещи парични потоци. Именно затова повишаването на лихвите често действа като естествена спирачка за най-скъпите сегменти на пазара.
Парадоксът е, че сегашният бичи пазар може да продължи още известно време. Корпоративните резултати остават силни, ликвидността все още е значителна, а ентусиазмът около изкуствения интелект не показва признаци на изчерпване. Но историята показва, че най-големите рискове се натрупват именно когато почти никой не говори за тях. Балоните рядко приключват поради липса на добри новини. Те приключват тогава, когато добрите новини вече са напълно включени в цените.
Затова вероятно най-ценният урок от всички исторически примери не е кога ще дойде следващата корекция. Никой не знае това. По-важният урок е, че лидерите на вчерашния цикъл рядко остават лидери и в следващия. А когато всички са концентрирани в едни и същи активи, понякога най-голямата възможност се оказва именно там, където никой не гледа.
Ако AI балонът се спука, къде може да се скриете?
Историята показва, че след всеки голям пазарен балон инвеститорите не изчезват от пазара. Те просто сменят адреса на капитала си.
След краха през 2000 година Nasdaq загуби близо 80% от стойността си от върха до дъното. В същото време компании от секторите на потребителските стоки от първа необходимост, комуналните услуги и здравеопазването значително изпревариха пазара. Докато инвеститорите бягаха от скъпите технологични акции, те търсеха бизнеси с предвидими приходи, стабилни дивиденти и по-ниска зависимост от икономическия цикъл.
Днес ситуацията изглежда любопитно сходна.
Докато компаниите, свързани с изкуствения интелект, се търгуват при оценки от 30, 40 или дори над 60 пъти очакваните печалби, редица качествени компании от защитните сектори се намират близо до многогодишни дъна и се търгуват при оценки, които не сме виждали от години.
Сред примерите са Campbell's, General Mills и Kimberly-Clark. Campbell's наскоро достигна най-ниските си нива от близо три десетилетия, след като инвеститорите наказаха компанията заради забавяне в потреблението и натиск върху маржовете. Въпреки това бизнесът продължава да генерира милиарди долари приходи годишно, притежава силни марки като Rao's, Goldfish и Campbell's Soup и предлага дивидентна доходност, която е значително по-висока от тази на повечето технологични компании.
General Mills също преминава през труден период. Компанията се търгува при едни от най-ниските си коефициенти цена/печалба за последното десетилетие, докато марки като Cheerios, Häagen-Dazs и Nature Valley продължават да генерират стабилни парични потоци независимо от икономическия цикъл.
Kimberly-Clark, производителят на Huggies, Kleenex и Scott, е друг пример за бизнес, който трудно може да бъде заменен от изкуствен интелект. Бебетата няма да спрат да използват пелени, а домакинствата няма да спрат да купуват санитарни продукти дори при икономическо забавяне. Именно подобни характеристики често превръщат тези компании в убежище по време на пазарни сътресения.
Интересното е, че потенциалните убежища не се ограничават само до традиционните защитни сектори.
Част от качествения софтуерен сектор също започва да изглежда значително по-привлекателен след корекциите през последните години. Adobe е добър пример. Докато пазарът се втурна към новите AI звезди, Adobe беше наказана заради опасенията, че генеративният AI ще ерозира бизнеса ѝ. Резултатът е компания с над 20 милиарда долара годишни приходи, изключително високи маржове, доминиращи позиции в креативния софтуер и оценка, която е значително по-ниска от тази на много AI фаворити.
Това не означава, че тези компании ще донесат най-високата доходност през следващите години. Но ако историята на предишните балони е правилен ориентир, именно там може да започне да се насочва капиталът, когато инвеститорите преминат от търсене на максимален растеж към търсене на разумна оценка и стабилен паричен поток.
В крайна сметка най-големите победители след края на всеки балон рядко са активите, които са били най-популярни преди него. Обикновено това са компаниите, които никой не е искал да притежава в разгара на еуфорията. Историята на пазарите е пълна с примери как омразните активи постепенно се превръщат в следващите лидери, когато капиталът започне да търси сигурност, дивиденти и реална стойност вместо обещания за бъдещето.
*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи
USD
CHF
GBP
