Недостигът на кадри е едно от най-сериозните предизвикателства пред българската индустрия. Според Станислава Ласкова-Лепоева, независим консултант по производствена оптимизация, обаче той често се превръща в удобно обяснение за проблеми, които всъщност произтичат от неефективната организация на работата.

В студиото на Money.bg тя коментира, че значителна част от производствените предприятия могат да повишат продуктивността си без сериозни инвестиции и без да назначават нови служители, ако първо оптимизират процесите си.

"Отивам в производствен цех, в който работят сравнително малко хора. Очакванията ми са да видя претовареност. Но всъщност вътре заварвам трима служители, които изчакват двама свои колеги да завършат една дейност, за да продължи целият процес.

И ето го отговора. Тук нямаме проблем с броя на служителите. Тук проблемът е в организацията на работата. Всъщност много често резервът на компанията не е на пазара на труда, а той е вътре в самите процеси", разказа тя.

Според Ласкова-Лепоева компаниите често подценяват ежедневните загуби, които възникват заради лошо организирани процеси. По думите й именно те намаляват производителността много повече, отколкото липсата на персонал.

Малките пропуски струват скъпо

Консултантът е категорична, че първите сигнали за проблеми не се откриват в машините, а в начина, по който работят хората. Изчакване между отделните операции, хаотично движение на материали, търсене на инструменти и различен начин на изпълнение на една и съща задача са сред най-честите признаци, че едно производство губи време и пари.

"Когато влизам в едно производство, никога не гледам първо машините. Гледам първо хората и начина, по който протича работата", разкри гостът. "Опитвам се да разговарям с тях, да направим кратък обход на цеха, да ми кажат къде са им проблемите. Ако видя изчакване на материали, хаотично движение, търсене на инструменти или че работниците извършват една и съща дейност по различен начин, всичко това са индикации за загуба на време. А в производството загубата на време е загуба на пари", допълни тя.

По думите й тези загуби рядко са резултат от сложни проблеми. По-често става дума за дребни пропуски, които ежедневно се повтарят и постепенно натрупват сериозни разходи.

"Не търся виновници, търся местата, на които са грешките, там, където са загубите. Защото всъщност това е мястото, на което ние можем да работим, и това е нещото, което можем да променяме", подчерта още Ласкова-Лепоева.

"Автоматизация на хаоса"

Все повече производствени компании инвестират в автоматизация и дигитализация, но според експерта това само по себе си не гарантира по-висока ефективност.

"Преди да автоматизираме процесите, ние трябва да сме сигурни, че работата ни е добре подредена. Имаме нова производствена линия, но тя всеки ден известно време стои и изчаква детайли, които да обработи. Да, имаме автоматизация, но нямаме ефективност. И ето го хаоса. Това е автоматизираният хаос. Докато тази линия не започне да работи без прекъсване, тя няма да е ефективна", категорична бе тя.

Според експерта автоматизацията има смисъл само когато стъпва върху ясно организирани процеси, а най-добрите резултати идват от правилното сътрудничество между хората и машините.

Като пример за добра производствена култура Ласкова-Лепоева посочи системата на Toyota. По думите й основният урок от японския производител не е свързан с конкретни инструменти, а с отношението към грешките:

"Принципът на Toyota е начин на мислене. Начин, по който постоянно да подобряваме и да елиминираме грешките. Toyota изважда грешките наяве. Не ги крие."

Според нея именно затова служителите на производствената линия трябва да бъдат насърчавани да сигнализират, когато забележат проблем.

Хората на терен знаят решенията

Една от най-сериозните грешки на мениджърите е, че прекарват твърде малко време в производството. Ласкова-Лепоева е убедена, че служителите, които ежедневно работят на производствената линия, най-добре познават процесите и често вече имат идеи как те да бъдат подобрени.

"Хората на терен винаги са наясно какво се случва. Всеки ден са там, на мястото на събитието. Знаят къде са проблемите, знаят къде са и решенията. Първото нещо, което правя, когато вляза в един цех, е да попитам кое според тях върви добре, кое не върви добре и знаят ли как това може да се подобри. В повечето случаи отговорът е положителен", коментира още тя и допълни, че именно комуникацията между ръководството и производствените екипи е ключът към устойчивите подобрения.

Според Ласкова-Лепоева първите стъпки към по-ефективно производство не изискват мащабни инвестиции. "Първото, което бих препоръчала на всеки собственик, е да отдели време да слезе във фабриката и да разгледа своите процеси. Невинаги нововъведенията и промените трябва да се правят с огромни бюджети", заяви още тя.

Целия разговор гледайте във видеото!