3 години с еврото: Почти 40% от хората над 65 години в Хърватия са изложени на риск от бедност

Три години след присъединяването си към еврозоната Хърватия продължава да има сериозен проблем с доходите на възрастните хора. Почти 40% от хърватите на 65 и повече години са изложени на риск от бедност, показват последните официални данни на Хърватската статистическа служба.

През 2025 година 39,4% от хърватите на 65 и повече години са били в риск от бедност, при 19,5% за населението като цяло. При жените над 65 години делът достига 42,4%, докато при мъжете е 35,3 на сто.

Данните отново поставят въпроса за доходите и покупателната способност на възрастните хора в страната, която въведе еврото на 1 януари 2023 година. За България, логично, темата е особено актуална, тъй като страната ни върви по същия път от началото на 2026-а.

Повод за новите предупреждения в Хърватия е изявление на местната Пенсионерска партия (Stranka penzionera), която настоява за промени в пенсионната система и по-сериозни мерки срещу бедността сред възрастните хора.

Според партията над 654 000 пенсионери в Хърватия получават пенсия под €600. Оттам предупреждават, че проблемът с доходите на възрастните хора остава на заден план заради политическите скандали и борбата между управляващи и опозиция.

Източник: iStock Imagesмъж

Какво показват официалните данни

Официалната статистика обаче показва по-сложна картина от твърдението, че "1 от 5 хървати е официално беден". През 2025 година 19,5% от населението е било изложено на риск от бедност, което е относителен показател, а не измерване на абсолютна бедност.

Прагът е определен на 60% от медианния еквивалентен разполагаем доход. За едночленно домакинство този праг е бил €9 034 годишно, или около €753 месечно.

Особено тежка е ситуацията при самотните възрастни хора. 64,4% от домакинствата, състоящи се от един човек на 65 или повече години, са били в риск от бедност през конкретната година.

Как българите да започнат да получават по-високи пенсии? Няколко идеи за усъвършенстване на системата*

Анализ на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет

3 години в еврозоната

Хърватският пример не означава непременно, че въвеждането на еврото е довело до обедняване. Общият дял на населението в риск от бедност даже е намалял - от 20,3% през 2024 година до 19,5% през 2025 година. При хората над 65 години обаче показателят е достигнал 39,4% през 2025 година, а сред пенсионерите според статуса на активност е 36,3%.

Това е важно уточнение и за българския дебат за еврото. Самото присъединяване към еврозоната не е достатъчно, за да реши проблемите с ниските доходи, пенсионната система или покупателната способност на възрастните хора, коментират експерти.

Европейската централна банка оцени още през 2023 година, че непосредственият ефект от смяната на хърватската куна с евро върху инфлацията е бил ограничен. Според предварителната оценка въвеждането на единната валута е добавило до около 0,4 процентни пункта към инфлацията през януари 2023 година, като ефектът е бил концентриран основно в определени услуги.

В същото време Хърватия продължава да се сблъсква с проблеми, свързани с доходите на възрастните хора. Така 3 години след приемането на еврото страната дава различен поглед - че променената валута сама по себе си не решава проблема с ниските доходи, нито пък е единствен виновник за задълбочаването му.

Какво ще ни донесат мултифондовете - скок на доходността или по-малки пенсии

И Фискалният съвет атакува промените в Кодекса за социално осигуряване