Светът на телекомуникациите се разширява далеч отвъд предоставянето на свързаност за разговори и интернет и днес компаниите в сектора правят все по-мащабни проекти около комплексни продукти и услуги. В този сюжет България стои добре на картата на Европа, стана ясно от думите на ръководителя на вътрешните комуникации в групата на CETIN International Пламена Аржант в студиото на Money.bg.
Сърцето на невидимата мрежа и иновациите от България
Групата CETIN International е водещ доставчик на телекомуникационна инфраструктура в Централна и Източна Европа, опериращ в четири държави - България, Сърбия, Унгария и Словакия. Това са хиляди базови станции, вероятно милиони километри оптични трасета и сървъри с огромна изчислителна мощ.
В рамките на групата България има ключова роля като пионер в някои от най-мащабните инициативи. "CETIN България е първата от нашите фирми, която мащабно разгръща инфраструктура по европейски проекти", посочва Аржант. Такъв е проектът по Плана за възстановяване и устойчивост, с който компанията цели да изгради и надгради мрежата в 104 общини, така че над 350 000 души да имат достъп до високоскоростна връзка.
Отделно от това, българският и сръбският екип на компанията си съдействат по създаването на непрекъсната свързаност по TEN-T коридорите между двете държави с проекта 5G Balkans. Той осигурява високоскоростна свързаност между София и Димитровград в Сърбия и подготвя мрежата за плановете на бъдещето.
Четири държави, един пулс
Kой е най-важният компонент в тази необятна мрежа от кабели и сървъри? "Цялата мрежа, инфраструктурата е като едно цяло човешко тяло. То не може да функционира без сърцето, което са хората и което е тази връзка върху която аз работя", отговаря Пламена Аржант.
Да обединиш над 1000 експерти от четири различни държави в една обща корпоративна култура изисква сериозна адаптация. Ноу-хау се обменя постоянно - даже на лидерско ниво има среща онлайн всяка седмица и това се пренася и надолу в структурата на всяка от компаниите. Целта - всички да са наясно какви са приоритетите.
За да стигнат посланията до всеки един служител обаче, комуникацията трябва да е съобразена с локалния манталитет: "Едно от предизвикателствата е да се адаптираме културно, защото всяка една от държавите има свой различен бизнес контекст".
От международните отношения до телеком света
Професионалният път на Пламена Аржант прави интересен мост между политиката и реалната инфраструктура. Завършва магистратура и европеистика, но след това разбира, че европейските институции не са мястото за нея. Запазва обаче интерес към процесите на наднационално равнище и политиките, които ги управляват.
Така следват над 10 години в регистъра на .eu домейните. Първоначално очаква телекомуникациите да бъдат нов и много по-различен свят за нея, но с днешна дата вижда много допирни точки включително и с помощта на еволюиращата правна рамка в ЕС: "Европейските институции се занимават с теорията и политиките, а компаниите като CETIN се занимават с изграждащите блокчета на тези абстрактни понятия - за да могат да съществуват в реалния свят".
Този процес в Европа е силно подчинен на защитата на крайния потребител - за разлика от подхода на технологичните гиганти отвъд Океана, отбелязва още тя.
Защо е добра новина, че мениджърите използват AI?
В ерата, в която социалните мрежи са се превърнали в "медии на интерес", алгоритмите определят какво виждаме, а изкуственият интелект създава все повече и повече синтетичен шум, коментира Аржант. В тази среда комуникаторите трябва да разчитат все повече на прозрачност, ако искат посланията им да достигат до хората, смята тя.
В същото време AI може да бъде и неочакван съюзник на професионалистите като нея - особено в работата с висшия мениджмънт. "Една от най-страховитите неща, които съм срещала в професионалната си кариера е човек на високо ниво, който няма време да взема много важни решения... и ти казва: "Абе, измисли нещо", признава откровено Аржант.
В този смисъл AI платформите са спасение за претоварените мениджъри. "Ако той се довери на това да си нахвърля бележките и по някакъв начин първата наратива да е споделена от модела, това на нас поне ни дава някаква насока, която след това по човешки начин да преформулираме".
Последното е ключово и е причината да е уверена, че роботите няма да вземат работата на комуникационните специалисти: написаното от AI се разпознава лесно. Нужен ни е не само AI, но и ЧИ - човешки интелект, шегува се тя.
Професията днес е различна - по-интересна и много по-отговорна: "Комуникаторът вече не е създател на съдържание. Той е властелин на целият процес от А до Я".
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
GBP
