Българската енергетика е пред кръстопът, тъй като към момента ние все още нямаме действаща енергийна стратегия. Това коментира пред Money.bg Никола Петров, енергиен експерт и докторант в катедра "Национална и регионална сигурност" на УНСС. По думите му в момента се вижда "лутане" между запазване на досегашните базови мощности и фокус върху нови технологии.
Според него следващите 4 години могат да бъдат определящи за това какъв път ще избере страната. В момента обаче в политиката се вижда едновременно стремеж към запазване на базовите мощности и фокус върху нови технологии като водород, ВЕИ и геотермална енергия.
Сушата променя представите за енергийна сигурност
Екстремните климатични условия в Европа поставят и нови въпроси пред енергийната сигурност. "Понятието енергийна сигурност търпи доста голямо развитие и всъщност именно тази суша ни кара да се замислим върху това какво е това производство, което е независимо от водата и не се влияе толкова от климатичните изменения, които наблюдаваме последните години", обясни той.
На този фон България разполага със сравнително стабилна производствена база, включваща АЕЦ "Козлодуй", въглищни централи и бързо развиващи се фотоволтаични мощности и батерии, допълни още експертът.
Петров не очаква непосредствен риск от недостиг на електроенергия или голямо прекъсване на захранването. Той подчерта, че България е част от общ регионален пазар с Румъния и Гърция и в момента е сред основните износители на електроенергия в региона.
Големият дефицит на сектора: специалистите
Един от най-сериозните проблеми пред енергетиката обаче няма да бъде свързан с технологиите, а с хората, които трябва да ги разработват, изграждат и управляват.
Особено остър е казусът в областта на ядрената енергетика. "В момента това, на база публични данни, които се коментират в публичното пространство, за 7-и и 8-и блок (бел. ред. - проекта за изграждане на нови мощности на площадката на АЕЦ "Козлодуй") са необходими 2000 инженери. Отделно в проекта на строителството ще са необходими около 10 000 човека.
Това е една бройка, която можем да сравним с един малък град. Представете си как трябва да се намерят тези хора, които да са адекватни, които да разбират значението на този проект", коментира експертът.
По думите му проблемът не е само в броя на специалистите. Ядрената енергетика изисква кадри с много специфични знания и висока степен на отговорност.
"Всичко това води до един доста голям буфер от кадри, които аз лично, казано, не знам как ще могат да се намерят за тези 10 години", каза Петров.
Образование и бизнес да работят заедно
Според него решението не може да бъде оставено само на университетите. Необходимо е много по-тясно взаимодействие между държавата, бизнеса и образователната система.
Петров даде пример с Франция, където EDF започва работа с потенциалните си бъдещи служители още на ниво гимназия.
"Те хващат учениците още от ранна възраст в гимназиите, влизат в техни програми, развиват се през цялото това време, но освен теория имат и стажове, съответно практика и когато един човек завърши на 25 години висшето си образование, той е напълно готов да влезе редом до колегите, които вече са там и работят", разказа той.
По думите му подобен модел може да бъде приложен и у нас. Държавата може да насочва образователната политика, а компаниите да формулират конкретните нужди от кадри, да финансират стипендии и да участват в подготовката на студентите.
Това вече се случва в определена степен и около "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности", Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и Министерството на образованието и науката, които провеждат инициативи за привличане на млади хора към техническите специалности.
Малките модулни реактори (SMR)
Другата голяма тема, която може да промени енергийния микс, са малките модулни реактори (SMR). Според Петров интересът към тях е свързан не само с размера им, а най-вече с възможността за серийно производство и по-голяма гъвкавост.
"Малките модулни реактори също не са нова технология. Те са измислени още в 50-60-те години на миналия век. Но, както доста често, когато спорим с колеги в сектора на тази тема, тъй като аз съм един от най-отявлените привърженици на малките модулни реактори, винаги казвам, че тази технология просто може би е изпреварила времето си", посочи експертът.
Разликата днес според него е в модулния принцип на производство.
"Идеята на малките модулни реактори е точно това. Унифициране в технологията, унифициране в защитата, еднакво производство, което да позволи именно икономии от серийното производство, а не икономии от мащаба", обясни Петров.
Той очаква първите подобни проекти да започнат да работят в началото на следващото десетилетие, но е предпазлив към най-оптимистичните прогнози за 2030 г.
На този фон, Никола Петров бе категоричен, че страната ни трябва да вземе решение дали иска да участва в развитието на тази технология. В противен случай рискува да пропусне не само възможността да използва SMR, но и да стане част от веригата за доставки въпреки своя опит.
Целия разговор гледайте във видеото!
USD
CHF
GBP
