Brent се качи рязко заради кризата около Ормузкия проток, но не повтори върховете от 2008 г. За България ефектът минава през три филтъра: данъци, курс евро-долар и вече променената логистика на бургаската рафинерия.
Ормуз е от онези географски имена, които на петролния пазар рядко звучат спокойно. Когато движението през протока беше силно ограничено в началото на март, реакцията беше очаквана: по-високи котировки, по-скъпи застраховки, напрежение при доставките.
Само че не последва рекорд.
Източник: money.bg
Скок на петрола през годините
Според The Guardian, към 15 юни Brent се върна до около 82-83 долара за барел след пик от около 126 долара по време на кризата. Това е висока цена, но не е 2008 г. Тогава, по данни на Dow Jones Market Data, цитирани от MarketWatch, Brent достига 147.50 долара в рамките на деня. През март 2022 г., след началото на войната в Украйна, пикът беше около 139 долара за барел, според архивните данни, цитирани от The Guardian.
Разликата не е само в числата. През 2008 г. светът влизаше във финансовата криза след години на силно търсене. Китай купуваше все повече суровини, свободният производствен капацитет беше тънък, а инвеститорите залагаха агресивно на петрол. Тогава имаше усещане, че пазарът не може да навакса.
През 2026 г. картината е по-шарена. САЩ произвеждат много повече петрол, отколкото преди 15-20 години. Извън ОПЕК вече тежат и Бразилия, Канада, Гвиана. Близкият изток остава огромен фактор, но не е единственото място, към което всички гледат.
Имаше и пряка намеса през резервите. Международната енергийна агенция договори освобождаване на около 400 млн. барела аварийни запаси, съобщи The Guardian през март. Това не заменя нормалния трафик през Ормуз, но купува време. При петролна криза понякога точно времето е разликата между паника и контролирано поскъпване.
Търсенето също не помогна на цената да избяга нагоре. След години на високи лихви индустрията е по-предпазлива, а потребителите реагират по-бързо на скъпи горива. При 120-130 долара за барел част от икономиката започва да свива разходи. Търговците го виждат и не са склонни да плащат всяка цена само заради страха.
В България тази история стига до бензиностанциите, но не в чист вид. Цената на колонката не е просто цената на Брент, умножена по валутен курс. В нея има преработка, транспорт, търговски разходи, маржове, акциз и ДДС.
Акцизът е важен, защото е фиксиран. По действащите ставки в Закона за акцизите и данъчните складове, преизчислени в евро, той е около 363 евро за 1000 литра при бензина и около 330 евро за 1000 литра при дизела. Или приблизително 0.36 евро на литър бензин и 0.33 евро на литър дизел. Когато суровият петрол поскъпне, тази част от цената не расте заедно с него.
Затова връзката между петрола и колонката е силна, но не едно към едно. Данните на GlobalPetrolPrices, които използват EU Oil Bulletin като източник за България, показват цена от 1.52 евро за литър бензин А95 и 1.63 евро за литър дизел към 8 юни 2026 г. В същата база е посочено, че при 10% ръст на петрола очакваното движение при горивата у нас е около 5-6%, а не пълните 10%.
Има и валутен детайл, който често се пропуска. Петролът се търгува в долари, а България вече е в еврозоната. Самото въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. няма чак толкова съществен ефект, освен частично в разходите по превалутиране. По-важното е как се движи еврото спрямо долара. Когато доларът отслабва, част от поскъпването на петрола се усеща по-меко в Европа. В разгара на кризата между 15 март и 15 април, доларът загуби около 3.3% от стойността си спрямо еврото, това макар и малко спомогна за омекотяване на поскъпването в Еврозоната.
Бургаската рафинерия добавя още един пласт. След прекратяването на вноса на руски суров петрол от 1 март 2024 г. тя трябваше да работи с други сортове и други маршрути. Това направи доставките по-сложни, но и намали зависимостта от един-единствен източник. Кризата около Ормуз затруднява суровина от Персийския залив, но не връща пазара към стария модел.
Това не значи евтино гориво. За транспортния бизнес, земеделието и домакинствата извън големите градове 1.60 евро за литър остава сериозен разход. Просто досега кризата не се превърна в повторение на най-напрегнатите месеци от 2022 г.
Следващото движение ще зависи по-малко от политическите изявления и повече от корабите. Ако трафикът през Ормуз се връща бавно, ако застраховките останат високи и ако част от доставките продължат да заобикалят региона, рисковата премия ще остане в цената. Ако движението се нормализира, натискът върху горивата в Европа постепенно ще отслабва.
Българският потребител не е защитен от петролни кризи. Но през 2026 г. ударът минава през повече спирачки, отколкото през 2008 г. или 2022 г. Това прави ситуацията неприятна, но засега управляемa.
USD
CHF
GBP
