България няма стратегия, с която да привлича милиардни инвестиции

Дълги години се казваше, че високотехнологичният сектор в България върви добре поради факта, че държавата под никаква форма не се намесва в него. Сега обаче без участие на институциите не можем да сме конкурентоспособни в надпреварата за големи западни инвестиции и се оказва, че стратегия липсва, а ключови проекти се случват на други места в региона.

Това коментира в студиото на Money.bg председателят на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) Илия Кръстев.

БРАИТ: Бюджетът отлага реформи, а инвеститорите не чакат

Работодателската организация предложи пакет от мерки за конкурентоспособността и финансите на държавата

Организацията излезе с остра позиция срещу бюджета още преди внасянето му в Народното събрание. Текстовете в крайна сметка бяха приети на практика без промени в тях Кръстев вижда един основен проблем: "Не показва никаква стратегия. Влиза в наратива на това, което виждаме през последните няколко години - прехвърляне на отговорността към предходните управляващи: предвид това какво са направили хората преди нас, не можем да направим нещо по-добро".

Той посочи високия заложен дефицит от 5,7% и обвързаното с него увеличаване на дълга, както и липсата на реформи в държавната администрация като едни от практическите проблеми в план-сметката на държавата. "Бюджетът трябва да е проявлението на стратегията на държавата - особено във варианта, в който политическа партия управлява с пълно мнозинство и може да вземе всички решения, които смята, че са стратегически", подчерта председателят на БРАИТ.

Любомир Дацов: Бюджетът на държавата е на плаващи пясъци, може всичко да се случи

Напомпаната инфлация ще даде още година комфорт на правителството за по-високи разходи

А това е важно в много по-голям контекст, отколкото предполага "екселската сметка": "Това е последният шанс България да участва по-активно в глобални процеси. Сигналите, които дава държавата по отношение на икономиката си, казват къде има смисъл да се прави бизнес".

В този контекст държави, с които сме се конкурирали за западни инвестиции, "стават много по-активни" и разработват цялостни стратегии.

Илия Кръстев даде пример с Хърватия, където преди няколко месеца беше обявена американска инвестиция за 50 милиарда в гигафабрика за изкуствен интелект. "50 милиарда са чуждестранните инвестиции за последните над 15 години в България. Това означава пълна трансформация на това къде отиват инвестиционните потоци в един цял регион", подчерта Кръстев.

Потоците отиват в Хърватия, която откъм ключовите изисквания за такъв проект - енергийна инфраструктура, специалисти, вода за охлаждане, данъчна система и големина на пазара, е по-зле позиционирана от България според Кръстев.

Същото се вижда и в Гърция: "Преди 6-7 години, когато правехме технологични събития, нямаше компании от Гърция, които да повикаме. За 6-7 години нещата много се промениха и те се промениха през държавна политика - през ангажиране на чуждестранни инвеститори, проактивна комуникация с тях, позициониране и стратегически стъпки по отношение на това какво искаш да се случи с икономиката".

Източник: money.bg

"Разбирането на политическата класа в Гърция по отношение на това какво ще се случва с живота и с икономиката глобално - няма база за сравнение. Тези хора влизат в разговор в дълбочина по отношение на това как се променят обществата, какво ще се случи с работната ръка, как ще се защитава интелектуалната собственост, кои са държавите, които ще могат да станат лидери на цели региони, привличайки такива инвестиции", подчерта председателят на БРАИТ.

На този фон: "Ние какво правим по отношение на развитието на регионите? Почти нищо. Това, че някъде е открит индустриален център и са рязани ленти - как е част от националната стратегия за реиндустриализация, как е свързано с инвестициите в инфраструктура, как има специализация по региони предвид наличието на хора, университети и т.н.? По-скоро става дума за наличие на европейски пари, които инвестираме, за да свършим едно или друго - понякога с чисто политически цели".

Необходим е нов "разказ", в който не е достатъчно да се изтъква колко евтина дестинация е България и да се чакат чуждите делегации сами да влязат в министерствата.

"Ако единствената ни конкурентоспособност е цената на труда, AI рано или късно ще я ерозира"

Ново проучване търси отговора на въпроса успява ли българският бизнес да превърне изкуствения интелект в свое предимство

"Единственият ни шанс е, използвайки историята, която имаме (в технологичните продукти и услуги - б.р.), държавата да разбере глобалния контекст, в който оперират икономиките и да седне на една маса с бизнеса, за да каже: "Нека заедно вървим в посока, която да направи тази икономика конкурентоспособна", категоричен беше Илия Кръстев.

Това е свързано както с ясен анализ какво може да предложи България и представянето му пред потенциални инвеститори, така и със съществено подобряване на разпокъсаните механизми за подпомагане на проекти и най-вече реформа в образованието, в което "времето е спряло".

Защо да правим всичко това? Тук въпросът е не само икономически, но и геополитически. "Ако ние не вкараме капиталови инвестиции на големи западни международни компании в България и които след това ще имат достатъчно мотивация да защитават тези инвестиции, при глобалната ситуация не е ясно ние накъде ще бъдем хвърлени".

А ситуацията е сложна и заради това, че Европейският съюз усеща своето технологично изоставане в комбинация с ограниченията на неконсолидиран пазар и липсата на единна борса. Това парадоксално може и да не е толкова лоша новина за България - ако действаме правилно.

"Има достатъчно хора и компании, които искат активно да оперират в Европа. Ако имаш организация, в която твърде бавно се случват част от процесите, за една икономика като България това е голяма възможност с по-решителни стъпки да стане конкурентоспособна и по-бързо да може да привлече инвестиции в сравнение с част от по-големите пазари в Европа", коментира Илия Кръстев.

Целия разговор гледайте във видеото!