За да расте икономиката с темпове от 5-7% годишно и България да започне реално да догонва средните европейски доходи, страната се нуждае от инвестиции в размер на приблизително 30% от брутния вътрешен продукт. При БВП от около €125 милиарда това означава близо €40 милиарда годишно.
Тази сметка направи в студиото на Money.bg Никола Янков, основател и управляващ партньор на Expat Capital и ръководител на икономическия екип на партия "Синя България".
"Ние нямаме €4 милиарда, нямаме и €400 милиона в момента", заяви той, коментирайки представената управленска програма на правителството на "Прогресивна България".
Според Янков именно привличането на огромни по размер преки чуждестранни инвестиции е условието, без което заложените цели за по-високи доходи, по-богата държава и по-добри публични услуги не могат да бъдат постигнати.
"Колекция от цели и пожелания"
Самото публикуване на програма за четиригодишен управленски мандат е положителна стъпка, особено след продължителния период на политическа нестабилност и поредица от избори. Големият проблем според Янков е, че документът посочва желаните резултати, но не и конкретния път към тях.
"Програмата е по-скоро колекция от цели и пожелания. България трябва да стане по-хубава, по-богата и по-сигурна държава, но това не е програма", коментира той.
По думите му липсват достатъчно конкретни мерки, срокове и финансови разчети в няколко ключови направления - бюджетния дефицит, държавния дълг, данъчната политика, регулациите, приватизацията, концесиите и привличането на частен капитал за изграждане на публична инфраструктура.
Програмата заявява стремеж към балансиран бюджет в средносрочен план, но не обяснява как ще бъде постигнат той.
"Не виждам план за намаляване на разходите", посочи Янков. Според него през последните години разходите за пенсии, възнаграждения в държавния сектор и администрация са нараснали значително, а в програмата се предвижда допълнително увеличаване на капацитета на МВР, ДАНС и останалите служби.
Това според икономиста предполага нови разходи, без да се посочва откъде ще бъдат осигурени необходимите средства.
"Инфлацията е данъкът на бедните"
Една от най-съществените липси в управленската програма според Янков е антиинфлационната политика. "Инфлацията е данъкът на бедните. Това, че доматите са поскъпнали двойно, не е голям проблем за богатите хора. Проблемът е за тези, които не могат да си ги позволят", заяви той.
По думите му основната антиинфлационна мярка, с която правителството разполага, е ограничаването на бюджетните разходи. Такава политика обаче не се открива в представения документ. Янков обясни връзката между държавните разходи и цените с увеличаването на количеството пари в икономиката, без паралелно да нараства производството на стоки и услуги.
Когато държавата взема пари назаем и ги разпределя чрез пенсии, заплати и обществени поръчки, в системата влиза допълнително търсене. Ако срещу него няма повече произведени стоки и услуги, разликата се пренася върху цените. "Колкото повече държавата харчи всяка година, толкова повече се увеличава инфлацията", обобщи Янков.
Според него четиригодишният хоризонт на управление дава възможност да бъде изработена последователна средносрочна рамка за дефицита, дълга и инфлацията. Именно затова липсата на конкретни ангажименти е пропусната възможност.
Концесиите са отложени за края на мандата
Другата голяма тема в критиката му е изграждането на инфраструктура. В програмата се говори за използване на концесии, но първо се предвижда анализ на нормативната рамка, който трябва да продължи през 2027 и 2028 година. Това според Янков отлага реалните процедури за избор на частни инвеститори почти до края на управленския мандат.
"Ако искаме да имаме магистрали, пречиствателни станции, ВиК системи в Северна България и високоскоростни железопътни линии, това трябва да започне сега, от първия ден на мандата", заяви той. По думите му концесиите могат едновременно да ускорят изграждането на инфраструктура и да ограничат достъпа на свързани с властта компании до публични средства.
В програмата борбата с олигархията е поставена сред водещите приоритети. Янков обаче смята, че тази цел трудно може да бъде постигната единствено чрез повече контрол, мониторинг и разширяване на администрацията.
"Корупцията се бори с ограничаване на парите", заяви той. Според него част от инвестиционните и ремонтните дейности трябва да бъдат прехвърлени към частни концесионери, вместо да се финансират чрез обществени поръчки и бюджетни средства.
Защо отново трябва да се говори за приватизация?
Думата "приватизация" присъства само два пъти в близо 200-страничната програма и то в отрицателен контекст, посочи Янков. Това според него означава, че в следващите четири години не се предвижда реално раздържавяване на активи.
"Жалко, защото приватизацията може да елиминира политическия контрол върху големите държавни компании, откъдето се краде най-много", коментира икономистът.
Той подчерта, че не става дума непременно за продажба на 100% от държавните дружества. Възможно е държавата да запази миноритарен или дори мажоритарен дял, а част от капитала - например 30%, 40% или 50% - да бъде предложена на фондовата борса или на стратегически инвеститор.
Условието за успешна приватизация според него е да бъдат привлечени големи международни компании, разполагащи с финансов ресурс, управленски опит и възможност да интегрират българските предприятия в международните търговски и финансови потоци.
Като примери Янков посочи Чехия, Полша, Унгария, Хърватия и Румъния, които според него са стигнали значително по-далеч от България в привличането на стратегически инвеститори към бивши държавни активи.
Еврозоната сама няма да доведе инвеститорите
Влизането в еврозоната подобрява финансовата среда, но не е достатъчно, за да привлече автоматично милиарди евро инвестиции, смята Янков. Според него подобен размер капитали не може да бъде осигурен само чрез откриването на отделни заводи. Големите възможности са в публичната инфраструктура и държавните предприятия.
"Начинът да влязат огромните милиарди е чрез публична инфраструктура на концесия и приватизация на големите държавни компании. Това са бързите начини да влезе чужд капитал в България", заяви той. Към икономическата среда се добавя и политическият риск. Според Янков поведението на България през последните години е намалило интереса на инвеститори от Западна Европа и САЩ.
"Ще инвестирате ли днес в Русия и Беларус? Не. Защо тогава смятате, че голяма международна компания ще инвестира в България, ако страната се държи като Русия и Беларус?", попита той.
Заключението на икономиста е, че четиригодишният мандат предоставя рядка възможност за последователна политика. За да бъде използвана тя обаче, общите цели трябва да бъдат превърнати в конкретни действия - ограничаване на бюджетните разходи, ясна рамка за дефицита и дълга, насочена социална подкрепа и активно привличане на частен капитал.
Без това обещанието за по-богата България рискува да остане само пожелание, заключава той.
Вижте целия разговор с Никола Янков във видеото!
USD
CHF
GBP
