Компютър в кашон, бутнат в някой ъгъл на стаята или използван само за игри. Това беше типичната гледка в компания от края на XX век, която все още не знае, че за нея няма бъдеще. Защото някой друг в някоя друга стая е разопаковал компютъра, сложил го е в средата на бизнеса си и е започнал да мисли как да го използва, за да повиши резултатите си. 30 години по-късно, ситуацията е същата, но новият вододел за бизнеса са изкуственият интелект и задвижваните от него автоматизации.
За едни това е демонстрация, пилотен проект, вдъхновяваща публикация в LinkedIn със снимка на изпълнителния директор и после - тишина. За други това е шанс да направят следващата крачка в развитието си. Къде се намират българските компании? Оказва се, че това е въпрос с труден отговор и именно затова компанията за бизнес консултиране Sistemma организира национално проучване за реалното използване на изкуствен интелект в партньорство с платформата за създаване и управление на съдържание Visibilio.
Измерваме не "дали", а "как"
"Има огромна разлика между компания, в която трима души използват безплатен ChatGPT акаунт по лична инициатива и компания, в която AI е част от процес, с бюджет, правила, отговорност и измерим ефект. В момента тези две реалности често се слагат под една и съща шапка: "използваме AI", посочва пред Money.bg изпълнителният директор на Sistemma Мария Стоева.
Наличните в момента данни не правят тази важна разлика. Даже и според тях обаче най-меко казано има място за подобрение - според Евростат към 2025 г. средно 20% от компаниите в ЕС с 10 или повече служители са използвали изкуствен интелект, докато у нас говорим за едва 8,55%, което е едно от най-ниските нива в общността. И отново - европейската статистика не показва кой и по какъв начин използва AI и извлича ли някаква измерима полза от него.
Източник: Личен архив
"Тя казва "дали", но не казва "как", посочва Стоева.
Проучването на Sistemma е насочено към висшия мениджмънт и хората с управленски поглед върху организацията, като въпросите в него са свързани с това откъде идват AI инициативите, колко е реалната регулярна употреба на инструментите, колко се инвестира в тях и вижда ли се съизмерим ефект, какво се случва с хората, чиито задачи се автоматизират и т.н.
Всичко това се пречупва през авторска рамка за AI зрялост, която обхваща стратегията, инструментите, употребата, управлението и правилата, бюджета, резултатите и други аспекти. Крайният резултат е индекс, който позволява сравнения между индустрии, мащаб на компаниите, региони и потенциално - промени при следващи издания на изследването през следващите години.
Защо е важно?
Изкуственият интелект се развива изключително бурно и не е изненада, че мнозина все още трудно възприемат неговата значимост - все пак преди само 2-3 години той беше в най-добрия случай инструмент за по-бързо писане на имейли.
"Имам основанието да вярвам, че следващата фаза е преходът от AI като инструмент към AI като операционна инфраструктура, т.е. не просто "имаме Copilot" или "ползваме ChatGPT", а кои решения минават през AI, кои процеси са променени, кои роли се пренареждат, кои доставчици отпадат, какво се автоматизира, как се управлява рискът и как измерваме стойността. И тук идва неприятната част: много компании ще открият, че са купили технология, но не са променили начина на работа", предупреждава Мария Стоева.
Това има пряко отношение към конкурентоспособността както на отделните фирми у нас, така и на цялата ни икономика. Изпълнителният директор на Sistemma цитира други данни на Евростат, според които едва малко над една трета от малките и средни предприятия у нас могат да се похвалят с поне базово ниво на дигитална интензивност, "тоест имаме едновременно силни технологични джобове и голяма маса компании, които още не са достатъчно дигитално зрели".
А това е опасна диагноза в момент, в който България трябва да намери новото си ключово послание към инвеститорите и тези, които търсят бизнес партньорства. "Ако единствената ни конкурентоспособност е цената на труда, AI рано или късно ще я ерозира. Няма как да се състезаваш с автоматизация като си "по-евтин човек", категорична е Мария Стоева.
Затова и българският бизнес може да спечели, "ако престане да продава "евтина работа" и започне да продава умно решени проблеми: по-бързи процеси, по-малки екипи с по-голям капацитет, по-добро обслужване, по-ефективен бек офис, по-бърза продуктова разработка". А това изисква не просто достъп до инструменти, а управленска зрялост, за да се превърне AI в конкурентно предимство.
USD
CHF
GBP
