БРАИТ: Бюджетът отлага реформи, а инвеститорите не чакат

Проектобюджетът за 2026 г. изпраща сигнал за отлагане на необходимите реформи, за слаба бюджетна дисциплина и за липса на инвестиционна политика - и то в първата година на България в еврозоната. За това предупредиха от Българската работодателска организация иновативни технологии (БРАИТ) в своя позиция.

Зад нея стоят над 2300 компании от софтуерната индустрия, информационните и комуникационните технологии, биотехнологиите, възобновяемата енергетика и ред други сфери с общо 110 000 служители в 130 български града. Те формират приблизително една пета от българската икономика.

Любомир Дацов: Бюджетът на държавата е на плаващи пясъци, може всичко да се случи

Напомпаната инфлация ще даде още година комфорт на правителството за по-високи разходи

За БРАИТ основен проблем е планираният дефицит от 5,7% "в условията на устойчив икономически растеж, ниска безработица и липса на извънредни сътресения".

"След присъединяването към еврозоната бюджетната политика вече не е просто въпрос на публични финанси, а водещ индикатор към инвеститорите, пазарите и европейските институции за фискалната зрялост на страната. В този контекст размерът и структурата на бюджетния дефицит влияят пряко върху инвестиционното доверие, цената на капитала, кредитния рейтинг и способността на България да привлича високотехнологични инвестиции", се посочва в позицията.

Осигуровки и винетки скачат с Бюджет 2026

Няма да се отнемат права и няма да се намаляват доходи

Затова и очакването е първият бюджет на България в еврозоната да заложи на структурни реформи в публичния сектор и на целенасочена подкрепа на индустриите с висока добавена стойност. От БРАИТ отбелязват и липсата на амбициозна политика по отношение на производителността, събираемостта, развойната дейност, STEM образованието и ред други важни сфери.

БРАИТ предлагат следните непосредствени мерки в разходната част:

• Намаляване на бюджетния дефицит още с рамката на бюджета за 2026 г.;
• Създаване на публична пътна карта за достигане на дефицит от 3% от БВП във възможно най-кратък срок;
• Преглед и оптимизация на всички постоянни публични разходи;
• Въвеждане на многогодишни разходни тавани за по-голяма предвидимост;
• Задължителна оценка на въздействието върху бюджета на всяка законодателна инициатива, която генерира нови постоянни разходи.

Заедно с тях организацията апелира усилията в приходната част да се пренасочат от по-висока данъчна или осигурителна тежест към по-висока събираемост - чрез задължително електронно фактуриране, AI-базиран риск анализ в НАП, пълно свързване на фискалните устройства и цялостна дигитализация на приходната администрация.

Иновативните компании предлагат т.нар национален пакет за конкурентоспособност, който включва данъчни и финансови стимули за R&D, предвидима многогодишна политика по отношение на разходите за труд, дигитализация на административните услуги, инвестиции в STEM образование, дигитална инфраструктура и ускорени административни процедури за "стратегически инвестиции в секторите с висока добавена стойност".

БРАИТ канят правителството в "постоянен консултативен форум", като декларират, че могат да допринесат с експертиза, аналитични данни и международен опит.

"В световен мащаб следващите няколко години ще са определящи къде ще бъдат изградени новите центрове за развойна дейност, високотехнологичните производства, инфраструктурата за изкуствен интелект и следващото поколение индустрии с висока добавена стойност. Тези решения се вземат днес. Ако България не предложи достатъчно убедителна комбинация от фискална стабилност, предвидима регулаторна среда и политики за конкурентоспособност, инвеститорите няма да чакат. Те ще реализират следващите си проекти другаде", категорични са от БРАИТ.