Ако бях Илон Мъск с богатство от 1 трилион долара, бих ли купил биткойн... или направо Strategy?

Нека започнем с едно уточнение! Това не е прогноза. Не е слух. И със сигурност не е твърдение, че Илон Мъск има подобни намерения. Няма публична информация, която да подсказва подобен сценарий.

Но понякога най-интересните инвестиционни идеи се раждат именно чрез мисловни експерименти.

Затова си представете следната ситуация.

Годината е 2035 или 2040. Илон Мъск, или който и да е друг предприемач, вече е натрупал лично богатство от около един трилион долара. Това е сума, която променя самата логика на инвестирането. На това ниво вече не се стремиш да удвоиш капитала си чрез поредната успешна компания. Най-големият въпрос става как да съхраниш покупателната способност на това богатство за следващите десетилетия.

Каква е приликата между Хенри Форд и Илон Мъск?

"Някога автомобилите бяха играчки само за богатите"

Историята показва, че това е далеч по-трудна задача, отколкото изглежда.

Парите постоянно губят стойност заради инфлацията. Облигациите могат да се окажат губещи при високи лихви и ускоряващи се цени. Недвижимите имоти са отличен актив, но трудно могат да бъдат преместени, ликвидирани или защитени от политически риск и данъчни промени. Акциите представляват собственост върху компании, но всяка компания носи оперативен риск, конкуренция, регулации и цикличност. Златото е доказало стойността си през хилядолетията, но остава физически актив, чието съхранение и транспортиране не са безплатни и лесни.

Биткойнът е единственият глобален финансов актив, чието предлагане е абсолютно ограничено и не може да бъде увеличено при никакви обстоятелства.

Тогава естествено възниква въпросът дали не съществува актив, който комбинира най-добрите характеристики на всички тях.

Именно тук започва дискусията за биткойн.

От дъно до връх или какво прави Биткойн след спадове от 50%

Криптовалутата отново влиза в една от най-интересните и психологически важни фази на цикъла

За първи път в историята съществува актив, чието предлагане е математически ограничено до 21 милиона единици. Нито една централна банка не може да създаде нови биткойни. Нито едно правителство не може да промени алгоритъма чрез политическо решение. Активът може да бъде прехвърлен навсякъде по света за минути, разделя се практически безкрайно, не зависи от конкретна държава и не носи кредитен риск към издател.

Разбира се, това не означава автоматично, че биткойнът ще се превърне в новото световно злато. Но ако човек вярва в подобен сценарий, логиката започва да изглежда различно.

И тук идва един проблем, за който почти никой не говори.

Представете си, че един трилионер реши да инвестира 300 или 500 милиарда долара директно в биткойн. Това звучи лесно на теория. На практика е почти невъзможно. Причината е проста - ликвидността.

Кои държат най-много биткойни?

Всеки следващ един милион биткойна става експоненциално по-труден за придобиване. Не защото няма купувачи, а защото просто няма достатъчно предлагане.

Пазарната капитализация на даден актив не означава, че можете да купите голяма част от него на текущата цена. Всеки голям купувач постепенно изтласква цената нагоре със собственото си търсене. Ако някой започне да купува биткойни за стотици милиарди долари, цената вероятно ще нарасне драматично още преди покупката да бъде завършена. Реалната цена на придобиването би била многократно по-висока от първоначалните изчисления.

Това е добре познат проблем при всички стратегически активи. Колкото по-голям става купувачът, толкова по-трудно става самото купуване.

Именно тук започва да изглежда интересна една компания, която днес много инвеститори възприемат единствено като прокси за биткойн - Strategy.

Биткойн, оскъдност и търсенето на дефлационен актив в инфлационен свят

Съвременните финансови системи са изградени върху гъвкавост

Под ръководството на Майкъл Сейлър компанията постепенно се превърна в най-големия публичен корпоративен притежател на биткойн в света. Докато повечето корпорации разглеждат биткойна като част от свободните си резерви, Strategy практически изгради цялата си корпоративна стратегия около систематичното натрупване на този актив. За много инвеститори това изглежда прекалено агресивно. Но ако биткойнът действително се превърне в глобален резервен актив, историята може да оцени тази стратегия по съвсем различен начин.

Представете си, че след десет години Strategy контролира между един и два милиона биткойна. При подобен сценарий компанията вече няма да бъде просто софтуерен бизнес с необичайна капиталова политика. Тя би представлявала един от най-големите публично достъпни резерви на най-оскъдния дигитален актив в света.

Тогава въпросът вече няма да бъде колко струва Strategy като софтуерна компания.

Въпросът ще бъде кой контролира този стратегически резерв.

Историята предлага интересни аналогии. В началото на XX век Standard Oil не беше просто петролна компания. Тя контролираше най-важния ресурс на индустриалната епоха. Железопътните компании не бяха просто транспортни фирми. Те контролираха инфраструктурата, върху която се изграждаше цялата икономика. Големите банки не станаха толкова ценни само защото отпускаха кредити, а защото контролираха достъпа до капитала.

Ако биткойнът някога заеме подобна стратегическа роля в световната финансова система, тогава логично е да предположим, че компаниите, които вече притежават огромни количества от него, също ще придобият съвсем различно значение.

Това води до една още по-интересна хипотеза.

Ако някой ден най-богатите хора, най-големите суверенни фондове или дори държави решат, че искат незабавно да придобият огромна експозиция към биткойн, дали ще започнат да купуват постепенно монета по монета от пазара? Или ще бъде по-логично да придобият компания, която вече държи подобен стратегически резерв?

Подобен подход не би бил безпрецедентен. В корпоративната история придобиванията често са били най-бързият начин за получаване на достъп до технологии, ресурси, клиенти или инфраструктура. Ако биткойнът се превърне в ресурс от стратегическо значение, тогава Strategy може да бъде разглеждана именно като инфраструктура за достъп до този ресурс.

Strategy: Акцията, която умножава движението на биткойна

Това не е просто компания с експозиция към BTC, това е финансова структура, изградена около криптовалутата

Разбира се, всичко това остава условно. За да се реализира подобен сценарий, трябва да бъдат изпълнени няколко много сериозни предпоставки. Биткойнът трябва да продължи да бъде възприеман като надежден резервен актив. Регулаторната среда трябва да остане достатъчно благоприятна. Strategy трябва да запази способността си да увеличава своите резерви, без да подкопава финансовата си стабилност. И не на последно място - трябва да съществуват купувачи, готови да платят премия за подобен актив.

Но именно тук се крие силата на мисловния експеримент.

Той не твърди, че това ще се случи.

Той поставя въпрос, който става все по-труден за игнориране.

Ако биткойнът наистина се превърне в дигиталното злато на XXI век, възможно ли е най-ценният актив да не бъде самият биткойн, а компанията, която контролира най-големия публично достъпен резерв от него?

Ако биткойнът достигне пазарната капитализация на златото

Тук се появява един интересен парадокс. Колкото по-богат става един човек, толкова по-малко възможности има да съхрани богатството си. Един милионер може да инвестира почти навсякъде. Един милиардер вече започва да изпитва затруднения да разположи капитала си ефективно. А за един трилионер проблемът вече не е как да спечели още пари, а къде изобщо може да вложи стотици милиарди долари, без самият той да повиши цената на актива. Именно тогава истинската оскъдност започва да има огромно значение.

Може би след години няма да гледаме на Strategy като на необичайна софтуерна компания. Може би ще я разглеждаме по същия начин, по който предишните поколения са гледали на компаниите, контролиращи петрола, железниците или банковата система.

Не защото това е сигурното бъдеще.

А защото именно така започват големите инвестиционни промени - с идея, която първоначално звучи прекалено смела, за да бъде възприета сериозно.

Материалът е с аналитичен характер и представлява мисловен експеримент, а не прогноза или препоръка за покупка или продажба на финансови инструменти.